НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Обичам го, но не съм щастлива: Защо оставаме с хора, които ни...

Обичам го, но не съм щастлива: Защо оставаме с хора, които ни нараняват?

0
Обичам го, но не съм щастлива: Защо оставаме с хора, които ни нараняват?
Обичам го, но не съм щастлива: Защо оставаме с хора, които ни нараняват?

Обичам го, но не съм щастлива: Защо оставаме с хора, които ни нараняват?

Вероятно много пъти досега ви се е случвало да се запитате защо изобщо поддържаме лоши връзки.

Една от причините за това могат да бъдат твърдите уверения, например, че някой е добър и внимателен, и въпреки че не се чувстваме щастливи, продължаваме с опитите да подобрим взаимоотношенията си.

Сигурно поне веднъж в живота си сте се оказвали в ситуация да обяснявате на приятелка, че се е влюбила в грешния мъж и че спешно трябва да го остави.

Слушали сте нейната история, изтривали сте сълзите й и сте се чудели как изобщо може да се влюби в някой, който не я цени, който я пренебрегва, тормози и експлоатира.

Такива (анти) любовни истории са често срещани. Дори и по-често от хубавите любовни истории, в които партньорите се обичат, уважават, отношението расте и те взаимно се допълват.

Какъв е проблемът? Защо се случва това? Защо любовта е толкова сляпа?

В любовта има нещо религиозно. Има някои “догми”, т.е. уверения от които не се отказваме.

Често вярваме, че независимо от фактите, нашият партньор някъде дълбоко в себе си е добър, внимателен и нежен.

Или вярваме, че лошият партньор в крайна сметка ще се промени и ще стане ясно колко сме добри, внимателни и нежни …

Целта на такова “религиозно” мислене може да се свърже с мисълта за рая. А в действителност се случва точно обратното, емоционален ад.

Целият процес е обречен, защото реално никой упорито не би продължил да търпи лошо отношение и временни проблясъци на влюбеност, при които съотношението между мрачни и прекрасни чувства е 80:20.

Но във фантазията на човека всичко е възможно. Достатъчно е да затворите очи и да се замечтаете. Фантазиите ще превърнат партньора до вас, който ви е наранил, в добър, внимателен и нежен, но вярвам, че ще се съгласите колко по-добре ще се чувствате, ако останете под въздействието на заблудите на любовта.

Така измамно ще разхубавите живота си …

Това “изплакване” на очите с безсмислени фантазии е крайно нефункционално, тъй като причинява още по-големи наранявания и емоционални рани, но по някаква причина продължавате с фантазиите.

Не се знае защо, просто в един момент се намирате там някъде, в любовните си мечтания, които са много по-красиви от действителността.

Уравнението на което се основава целият този процес е много просто. Гласи: нараняване + фантазия = влюбеност.

Така че, когато “погрешния мъж” ви нарани, вместо да почувствате гняв или тъга, у вас започва да се събужда въображението, при което нараняването е замаскирано в пъстър хубав целофан, и това понякога наричаме влюбеност.

За съжаление, този омагьосан кръг може да продължи с години. Може би и вие познавате такава жена, която упорито защитава съпруга си алкохолик и го описва като: “не е такъв, всъщност е много добър човек. Просто трябва да мине … “.

Фантазията, която привидно разхубавява целия този процес прилича на лотос, който извира от калта, а на повърхността на водата се превръща в красиво цвете.

Разбира се, цветето се дели с другия човек, а калта остава скрита. Трябва да остане скрита.

Именно в това скриване е проблемът. Когато не искате да видите цялата картина и сте готови да се примирите с всичко и да не признаете, че това не е любов, а само болка.

Болката е тежка, но ако това е цената, която трябва да платите за да прогледнете и да се разделите с лошото отношение на партньора си, разбира се, че си струва.

Нали?