НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ История за четиригодишно робство в арабски харем в Дубай!

История за четиригодишно робство в арабски харем в Дубай!

2134
0
История за четиригодишно робство в арабски харем в Дубай!
История за четиригодишно робство в арабски харем в Дубай!

Това е истинска история на момиче, която четири години прекарала като робиня в харем в Дубай.

Ще Ви разкажа моята история: Минаха само няколко дни, а ежедневието ми беше сиво. Скука, самота, черни мисли. Лягах и ставах обляна в сълзи. Един ден след обилния обяд, моят страж ми каза, че отиваме на дълга разходка.

“Приготви се” каза той, “След половин час ще се върна при вас.” Дойде да ме вземе и ме отведе в помещение със стъклени врати. Навън беше изключително горещо, бях увита в бяло платно… Тази стая ни отведе в тунел, а след дълго ходене пред нас се появи огромен басейн. В басейна доколкото успях да преценя, имаше 20 момичета. Не можех да кажа коя е по-хубава.

Пазачът ни каза, че може да се освежим в басейна. Казах му, че нямам бански, а той ми показа от къде мога да взема. Цялото пространство беше като приказка…

Влязох да плувам, когато до мен дойде едно момиче от Холандия и ме хвана за ръка. Аз се зарадвах, но тя всъщност искаше да отида с нея. Извън басейна се приближи към мен и ми каза:

– Знам как се чувстваш, аз съм тук от две години. Ще имаме шанс да разговаряме, от днес често ще бъдеш с нас, но гледай да не говориш много. Запомни едно, от тук никой не е избягал. Всяка от нас има различен опит, всичко зависи от теб. Няколко момичета си тръгнаха от тук, но никой не знае къде са. На този басейн може да идваш всеки ден, а аз бих искала да започнеш да идваш и във фитнеса.

За пазачите тя казваше, че са безобидни и никога не са се опитвали да ги докоснат с пръст. От тях разбрала, че момичетата са предимно от Европа. Те сами разказвали своята история – били проститутки от висок ранг. Тоест от тази категория, която работят по хотели и като ескорт на хора от висок ранг.

Един ден ме попита дали съм била при Господаря, а когато и отговорих, че не съм, само се засмя. Не искаше да ми каже никакви подробности. Но ми призна, че и другите момичета много рядко отиват при човека, който е наш собственик.

Същия ден, моят страж ме попита къде искам да закуся и че имам право на избор. Забелязах, че напълно промени отношението си към мен. Вечерта ме заведе на разходка. На място с много цветя и изкуствени водопади. Там бях на вечеря с още едно момиче, с което главно говорихме за храна…

Сутринта, след закуската, моят страж ми предложи да се поразходим. Знаех, че не мога да откажа. Мълчах и ходех до него. Знаех, че ме води при Господаря. Преминахме много части от двореца и имах време за разглеждане. Възхищавах се на великолепието и всички детайли. Исках да си откъсна цвете, а моят страж ми позволи. Минахме покрай един басейн, за който не знаех, че съществува. Стражарят ме дръпна за ръка и ми посочи да премина от дясната страна. В басейна имаше няколко момичета и един мъж. Накрая стигнахме до голяма библиотека, там си починах и слушах музика, като можех сама да избирам какъв вид музика да слушам.

Вижте още: Историята на един баща и неговия 24-годишен син. Защо не трябва да съдите?

Тогава на вратата се почука, беше моят страж и ми каза, че Господарят иска да ме види и че нощта ще прекарам в неговите стаи. Помоли ме да се приготвя и каза, че след вечерята ще дойде да ме вземе.

Не можех да ям. Стражарят ме отведе в голяма стая, където имаше огромна вана в средата на помещението. Вътре бяха две момичета, които често виждах и на басейна. Чух, че една от тях ме повика. Даде ми знак да вляза във ваната. Съблякох всичко и влязох. Един от тях се приближи към мен, погали ме по гърдите и ме попита дали за първи път съм при Господаря. Потвърдих…

Не се плаши, ние двете имаме опит, каза тя.

След един час, момичетата излязоха от басейна, дойде време да се запозная с Господаря. Излязох и тръгнах към малък коридор. Признавам, че бях напрегната.

Вратата се отвори и влязохме в огромна стая. Леглото беше покрито с червена коприна. Никога в живота си не бях виждала такова легло. Двете момичета веднага легнаха, аз гледах около себе си и се учудих, когато видях, че Господарят всъщност го познавам. Това беше човекът, който в коридора ме повика преди няколко дни, а аз дръзко си тръгнах и му казах да ме остави на мира…

Изводите от тази история, остават за Вас…