НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ На майките, които имат синове: Една болезнена изповед!

На майките, които имат синове: Една болезнена изповед!

27503
0
На майките, които имат синове: Една болезнена изповед!
На майките, които имат синове: Една болезнена изповед!

Може би най-трудният момент за майките, е да се разделят със синовете си…

Всяка (или почти всяка) жена в света в един момент приема много важна роля – ролята на майка. Същото важи и за мъжете, които стават бащи, но днес ние ще говорим конкретно за майките. Колко щастие има в малките неща! Въпреки това, е тъжно, когато децата изведнъж пораснат и родителите трябва да ги пуснат на дълго пътешествие, искат или не. Какво да очакват майките на момчета? В крайна сметка, именно спрямо всичко друго майките ревнуват най-много синовете  си. Защо е толкова важно да бъдете готови за това? Какво да направите, за да не бъдете един ден сами с куфар и чанта, чувствайки, че вашата прекомерна грижа не е нужна на никого?

И така, вашият син идва в живота ви. Първо избирате от магазина сладки дрешки и сини шапки. Пазите го, целувате малките му пръсти и сладките му бузи. Тогава шиете или купувате заешки, лъвски, пиратски, каубойски костюми, водите го на детска градина, бършете му сълзите, мажете с йод одраните му колене, а през нощта не спите, когато е хванал тежка инфекция. Приказки за лека нощ, целувки по челото, прищевки и искания – списъкът е безкраен.

Нямате време да погледнете назад и синът ви вече седи зад бюрото си в първи клас, денят започва с прибиране на портфейл за училище и завършва с обаждане от учителя с възражение: “Направете нещо с вашия Сергей, той бие всеки, който му се изпречи на пътя”. И все пак, вие го възпитавате да бъде честен, смел, мъжествен, умен, да не обижда другите. Срамувате се по родителските срещи, за стотен път внезапно изчезва дневника, радвате се на спортните му успехи и покорно кимате с главата до събеседника си “Вашият син е виновен, той започна пръв!”

Изведнъж вие виждате как синът ви расте не с дни, а с часове. Синът ви няма вече нужда от малките неща, които сте му купили, говори все по-рядко за нещата, с които се занимава, все по-често изчезва на някъде с приятелите си. Можете свято да се надявате, че първата му любов е просто игра на хормони и е несериозна връзката му с Таня от съседния двор, че това е  тийнейджърско забавление и нищо повече.

Времето лети и вече не избирате малки сини костюмчета, а истински мъжки костюм при последния звън на звънеца, гълтате сълзите си, когато получава дипломата си, не спите през нощта по време на кандидат-студентските изпити. И след това в дома ви тихо започват да идват някоя си Лена, Кейт, след това още една Лена, а накрая дори не се опитвате да помните имената им. В друг момент пък забелязвате как без никакви притеснения Ана във вашия дом отваря вашия хладилник сякаш отдавна е член на вашето семейство. Вие сте нервна, раздразнителна, едвам се сдържате. И тогава ще забележите, че Ана избира ризата му – “старата школа е гадна”, не разбирате отношенията им и живота.

И тогава един ден синът ви казва, че повече няма да живее с вас, а че ще живее с Ана и това е сериозно. Той вече яде от нейната храна, слуша мнението й, през уикенда отиват да посетят нейните родители и носи риза, внимателно подбрана от нея. Чакате сина ви да се прибере у дома, но той звъни само на голям празник, а останалите му посещения стават все по-редки. Вече са избрали менюто за сватбата им, поделят си семейния бюджет и гардероба. След това всичко е разписано по сценарий: сватба, внуци, грижи…

След като влезете в стаята на сина си, където има само стари играчки, боклуци,  Play Station и няколко снимки, осъзнавате, че вие никога повече няма да сте на първо място и постепенно оставате в живота му на заден план.

Вижте още: Как да научим децата да бъдат добре организирани

И така, колкото и жалко да звучи, трябва да се примирите и да приемете този факт. Не забравяйте, че вие не можете да направите нищо, когато нещо дойде в къщата ви и отнеме любимия син от родителите му. Има една много мъдра поговорка: “Детето е гост в дома си: кърмите го, възпитавате го и го пускате”. Звучи просто, но на практика е толкова е трудно. Как да разберете кога да пуснете любимото си дете? Това определено е задача с висока сложност, най-висшата проява на родителската любов.

Към всички майки на синове: пригответе се за това, че един ден детето ви ще бъде взето от вас от Ана (Таня, Мария, името не е толкова важно). Този процес е естествен и все още никой никога не го е пропускал. И тогава основната ви задача е да можете да пуснете сина си без тайно негодувание, упреци, разкаяние и омраза към новото му момиче.

loading...