НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Как да се отнасяте към детето си: Родителски кодекс!

Как да се отнасяте към детето си: Родителски кодекс!

692
0
Как да се отнасяте към детето си Родителски кодекс!
Как да се отнасяте към детето си Родителски кодекс!

Във възпитанието на детето си постоянно допускате грешки, колкото и да се стараете. Този родителски кодекс ще ви помогне да минимизирате грешките и да започнете да правите неща, за които вашето дете ще ви бъде благодарно!

Има хора, които не помнят детството си. Аз лично си спомням много детайли, партита и събития. Искам да опиша правилата, които съм научила от детството и сега се опитвам да ги прилагам при децата си. Ето го и моя списък!

Така че аз съставих един общ родителски кодекс:

1) Мама е целият свят.

Никога не казвайте: “Тогава аз няма да те обичам.” Това включва фразите: “Това не ми трябва”, “Да не беше ме раждала”, “Ти си едно наказание (загуба)” и така нататък. Тези фрази предизвикват страх от смъртта. Защо? Защото този страх ви кара да се чувствате като изгнаник, изхвърлен, отделен и след това умирате. Едно дете няма да оцелее в света. А майката е целият свят за едно дете. Първо, вие комуникирате с нея, затова за вас тя е целия свят, а след това, когато пораствате, започвате да общувате със света така, както сте общували с нея – така вие се чувствате достойни да обичате, чувствате се приети и сте във душевна връзка с нея.

loading...

Често казвам на децата си колко много ги обичам. Също така им казвам колко са важни за мен, че животът ми е станал много по-добър и интересен с тяхното раждане. Те понякога ме питат: “Мамо, наистина, ако не беше ни родила, кой щеше да ти помогне (да изпълни твоите нужди)”.

2) Не тласкайте детето си, когато иска да се качи на ръцете ви или търси прегръдка или целувка.

За мен няма съмнение дали трябва или не да се научи детето да седи в ръцете на родителите си? Телесният контакт е много важен, дори и за възрастните. И те се нуждаят от него сякаш е въздух. Майка ми ме е засрамвала с думите: “Махай се с твоята физическа близост” и обичта ми към баща ми беше забранена от много ранна възраст.

Максимумът беше да сядам в скута му. И до момента аз държа физическа дистанция с хората, но ако се осмеля на ласки, не мога да им се наситя. Да прегърна майка си, успях едва преди три или четири години. Харесва ми да й казвам, че я обичам. Продължавам да работя върху това. Мислех, преди, че е невъзможно да й го призная.

3) Никога не се съмнявайте в добротата на детето си.

Вярвайте в това. Каквото и да са ви казали, първо се опитайте сами да разберете защо вашето дете е направило определено нещо или съответно не е направило. И ако видите очевидно лош замисъл, приемете, че го е направило по уважителни причини, например чувство за самосъхранение.

Като дете, е имало много случаи, когато майката ми се съмняваше и разговаряше с мен все едно съм някакъв вид чудовище. Бях много зле в такива моменти. Тя не ме чуваше и вече предварително беше решила всичко – каква съм аз и какво трябва да направи с мен. И се чувствах предадена. Като цяло, често ме питат как успявам толкова безусловно да вярвам в своите деца. Определено тази тема изисква отделна дискусия. Сега, бих казала, че аз не се уморявам да повтарям в моите семинари, че там, където има страх, няма вяра. И когато няма вяра, няма любов.

4) Не се карайте и не дръжте обидата си повече от 30 минути.

Човек рядко разбира, че няма за какво да се доказва. Помирете се бързо. В никакъв случай не обявявайте “бойкот” на детето си. Майка ми можеше да ме игнорира в продължение на дни, добавяйки моето унижение и сълзите ми, които тя ме караше да призная, че нямам. В такива моменти, детето се чувства като една нула, като нищо.

Поради факта, че живеем бързо, ние дори не си спомняме началото на конфликта, кой е прав и кой крив. Но детето преживява страданието, което го игнорира и то умира. В зряла възраст ние демонстрираме отказ да общуваме, което се ранява на смърт за този човек.

Спрях да играя тази игра, когато майка ми преди две години след конфликт обяви, че ме игнорира. Живеехме заедно и тя просто не отговаряше на моите въпроси, молби – не реагираше и всичко беше напразно. Бях болна от скарлатина и започнах да умирам в истинския смисъл на думата. Ние не си говорихме шест месеца, а живеехме в един апартамент.

Не съм ядосана или обидена. Бях готова да общувам и обяснявах на децата ми, че роднините могат да преминават през различни етапи и че баба им все ще разбере, че това е глупава и безсмислена игра. В един момент, тя започна да говори, сякаш нищо не се е случило. Оттогава тя не постъпва вече така.

5) Не си лягайте, ако не сте изяснили нещо.

Още по-лошо е да си лягате в детството съвсем сами след вик, “Лягай си!” с куп мисли за утрешния несигурен ден, които влачите като боклук. Необходимо е да кажете сбогом на нощта, отпратете всички лоши неща помежду си и така следващият ден ще бъде добър.

Сънят е малка смърт. Нощта разделя живота на много малки животи. Кажете “лека нощ” чрез прегръдка помежду си и кажете нещо топло, кажете си всичко, което ви притеснява, да мечтаете – това е задължително.

6) Не събуждайте детето по следния начин: “Ще ставаш или не? Колко пъти да идвам да те будя” при това като му отвивате одеялото.

Буденето винаги е било много важно за мен. Както се събудя, така преминава денят ми. Знам колко е важна “срещата” със съня. Ти си като роден. Малките детайли са важни, защото те дават усещане за стабилност във физическата реалност. Или да го кажем по-просто: “Всичко ще бъде наред!”.

Мъжът ми се събужда и известно време стои в леглото. Тогава той идва до мен, целува ме и отива на работа. Детето ми е също сънливо като мен, така че аз го събуждам за закуска. Казвам му да седне на ръба на леглото и да започне да говори нещо смешно. То се усмихва, но не отваря очи. След това се прозява и ми пожелава добро утро. Понякога детето ми се буди в очакване кога ще отида да го събудя. А понякога, когато трябва да става рано, се събужда и вече е облечен. Бъдете внимателни. Ще се научите!

Вижте още: Една майка разказва как е превърнала сина си в джентълмен

7) Изпратете го до вратата и го поздравете, когато си дойде.

Това е, което съм написала. Чувството у дома е като в крепост, в която вие винаги сте добре дошли и сте обичани, така трябва да се чувства всеки.

8) Никога не поставяйте материалното пред детето ви.

Е, тук аз говоря за истерията около счупената чаша или скъсаните панталони. Майка ми беше убедена, че ако ми се кара, когато съм развалила нещо, ще ми внуши спестовност. Определено не е била права. От тогава реших, че в моя свят, хората ще са по-важни от нещата, без значение колко те струват! Пестеливостта идва или когато нещо е важно за вас, или когато за вас е важно да зарадвате някой друг. Но без ругатни!

9) Говорете с детето си честно по всички теми и наричайте нещата с истинските им имена.

10) Питайте децата си по въпросите, които засягат техния живот.

11) Спазвайте лично пространство.

По-конкретно (и по-специално) не четете писмата, кореспонденция, SMS-ите им, не слушайте разговорите и не питайте какво са говорили, ако не се отнася за техния живот и безопасността им.

Е, това е всичко, което мога да си спомня. Разбира се, има и изключения от тези правила!

loading...