НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Възпитанието на децата и колко ни струва липсата на възпитание

Възпитанието на децата и колко ни струва липсата на възпитание

660
0
Възпитанието на децата и колко ни струва липсата на възпитание

Възпитанието е процес на формиране на личностни качества, отношение към света, норми и форми на поведение при децата. То е един дълг процес.

В съвременния смисъл възпитанието е свързано с общуване между възрастните и децата и времето, в което те се грижат за своите деца. Чрез наблюдение, дисциплина, емоционална близост, контрол и изисквания, родителите възпитават децата си и ги подготвят за живота в обществото. За израстването на човека като личност влияят не само връзката дете – родител, но и различните системи в едно семейство. Това са отношенията между родителите, отношенията на братята и сестрите и тези на семейството с другите, външни хора.

Възпитанието на децата и колко ни струва липсата на възпитание

Децата прекарват повече време в намирането на начини, по които да се забавляват, отколкото за собственото си образование.

Днешният свят е изпълнен с недоволни и нещастни родители и деца, които страдат, деца, които са отегчени, които са недоволни, нещастни, отчуждени, емоционално студени, дори и склонни към насилие …

“Вашите деца не са ваша собственост. Те идват чрез вас, но не са ваши и въпреки че са с вас не ви принадлежат. Можете да им дадете любовта си, но не и мислите си, защото те си имат свои мисли. Вие се старайте да бъдете като тях, но не искайте от тях да бъдат такива, каквито сте вие. Защото животът не върви назад, нито се връща на вчерашния ден.” Това са думи за възпитанието на ливанския поет Джибран Халил, живял в САЩ в началото на миналия век.

От време на време в центъра на вниманието достигат новини за насилствено и неприлично поведение на младите хора в училищата и по улиците на нашите градове.

Общият знаменател на всичко това е, че тези неприятни сцени след информиране от медиите бързо се забравят, потулват се някъде в съзнанието ни до следващият нов случай, когато отново ще се отвратим и повторно ще забравим и така в един омагьосан кръг.

Възпитанието на децата и колко ни струва липсата на възпитание

Възпитание по правилния начин!

Подобни тревожни явления трябва да ни накарат да си зададем въпроса: дали възпитаваме нашите деца по правилния начин, на какви ценности ги учим и каква визия за света им представяме?

В развитите страни тези въпроси се обсъждат много на широко, особено след трагичните масови убийства в американските училища.

Всички се опитват да намерят решение, както и подходящи превантивни мерки.

Своето мнение по този въпрос даде и именитият д-р Робърт Шоу, детски и семеен психиатър, който смята, че проблемът с възпитанието се корени в лошите възпитателни методи.

В своя бестселър “Епидемията: Израстване на сигурни, любящи, щастливи и отговорни деца в ерата на отсъстващо и толерантно родителство”, той отбелязва, че отсъствието на родителя от животът на децата и епидемията на т.нар. хлабаво (разпуснато) възпитание са виновниците за сегашната ситуация. Неговите идеи са наистина революционни и хвърлят нова светлина върху важния въпрос за възпитанието на младите хора.

“Днешният свят е изпълнен с недоволни и нещастни родители и деца, които страдат, деца, които се отегчават, които са недоволни, нещастни, отчуждени, емоционално студени, дори и насилвани”, казва д-р Шоу.

Достатъчно е да се огледате наоколо. Докато някога щастливите семейства бяха често срещано явление, днес все повече виждаме родители, които бързат от една работа за друга – децата плачат, спорят, малтретират, изразяват отегчение, ядосват се, докато родителите им се карат или просто игнорират своето непослушно дете. Така възпитанието остава на заден план.

Свидетели сме на проблема за лошото възпитание в училищата, в учението и в поведението на младите. Учители отбелязват, че в класовете им идват деца, които не са в състояние да участват в учебния процес, които не виждат целта на обучението, които не могат да се впишат в обществото, нито в системата от правила, защото нямат воля за придобиване на знания.

За съжаление, за съществуването на деца без надзор показват нещастните случаи, които изпълват черната хроника: непълнолетен убил дядо си, нанесъл побой на майка си, намушкал с нож приятел, извършил самоубийство заради несподелена любов и други.

Родители, приятели и учители обикновено се изправят в защита и настояват, че извършителят на престъплението е хубаво дете, умно, с прилично поведение, милостиво и в никакъв случай не е способно на такова лошо деяние.

Кога обаче черната реалност и действителността ще ни накарат да спрем да отричаме проблема с възпитанието и да се изправим срещу него, вместо да се насочим към превенцията и лечението му, ние се опитваме да го спрем с повече полицейски патрули и охрана, с ограничения и налагане на еднакви правила за добре възпитаните ученици и за проблемните деца.

Въпреки всичко, това са само външни промени, докато в същността си заболяването си остава неизлекувано. Коренът на проблема с възпитанието се крие в начина, по който ние (не)възпитаваме нашите деца.

Ясно е, че ако децата не почитат своите родители, вероятно няма да почитат и своите учители и класни ръководители, а ако не уважават братята и сестрите си, сред връстниците си ще прибягват до агресивни стратегии, за да постигнат това, което искат.

Както отбелязва д-р Робърт Шоу, тъкмо тенденциите в семейното възпитание са тези, които са повлияли през последните 30 години да се върви в полза на развитието на отчуждени некомуникативни деца, деца със затруднения в учението, деца, които не могат да се контролират.

Семейството, стълб на обществото

По думите му, семейството като основен стълб на обществото, днес не е фактор за сигурността и стабилността на младия човек.

От една страна можем да говорим за лош социално-икономически статус на повечето семейства, а от друга страна за голям брой семейства са присъщи нарушени семейни отношения, където единият или двамата родители са с антисоциално поведение, консумират алкохол, наркотици или в дома им присъства домашното насилие. Родителите са в позицията на роби на материалистическото общество, общество, което прекалено цени успешните, което е и причината, поради която родителите трябва да прекарват безкрайни часове на работа, за да заработят колкото е възможно повече.

Те не общуват достатъчно с децата си, рядко им поставят ограничения, губят усещането си за състоянието на децата в семейството и не обръщат внимание на тяхното духовно и морално развитие.

Затова сред младите не се развиват основните ценности като съпричастност, трудолюбие, отговорност и чест.

Тези груби, невъзпитани деца се въртят в рамките на своето проблемно поведение, което все повече се разпростира, докато в крайна сметка не достигне до реалните граници – граници, които трябва да поставят институции като училищата или в крайни случаи законът.

Родителите трябва да се запитат какво осигуряват на децата си, колко “духовна храна” им дават и колко безсмислени забавления им позволяват. Колкото повече растат, нашите уязвими деца отделят все повече време за намирането на начини, по които да се забавляват, отколкото за собственото си образование: гледат телевизия, играят на видео игри, лутат се по магазини, занимават се с компютърни злоупотреби, а по примера на родителите си, намират стойност в притежанието на нововъведения, търсейки най-новите модели мобилни телефони и модерни конзоли за игри.

В нашата среда можем да забележим колко такива емоционално и духовно изоставени деца има, с които никой не говори, дори и когато те със своите действия и думи молят “възрастните” за помощ. А тогава, когато с поведението си те прехвърлят границите на допустимото, всички тези, които са можели да забележат тяхната криза и които са можели да помогнат, се чудят как такова дете може да извърши престъпление.

Вижте ощеЕдна майка разказва как е превърнала сина си в джентълмен

“Неумишлено” възпитание

Нашето общество е убедено точно в прилагането на превантивни мерки и наставления на младите, тъй като то смята, че човешката душа се развива само докато дава на другите, грижи се и се свързва с тях, а с това укрепва в разбирането и изпълнението.

Въпреки добрите намерения на своите родители, много от днешните деца неумишлено са възпитани винаги да вземат и никога да не дават нищо в замяна, да събират, без да споделят, да притежават и никога да не оценяват стойността на това, което имат.

Смятам, че възпитанието на децата трябва да бъде най-добрата ни възможност за изпълнение, удовлетворение и радост.

Въпреки това, има надежда, тъй като не вирус причинява болестта, от която децата сами се разболяват, тя е резултат от тяхното възпитание.

Всичко, което родителите трябва да направят е да променят поведението си, така че състоянието на децата им да се подобри.

Само с общото участие на семейството, училището и обществото като цяло можем значително да намалим насилието в училищата, по улиците и сред непълнолетните.

loading...