Винаги съм се смущавала от многото работа в градината особено, ако става въпрос за отглеждането на домати. В опит да се отърва от тежкия труд, постоянно съм търсила всякакви технологии, олесняващи работата. Много ме привлече биологичното земеделие, чиято същност е създаването на растителна градина от естествен тип и максимално използване на растителния капацитет. Още повече, че живият пример е пред очите ни – в непосредствена близост е гората, където всичко расте и процъфтява без „непосилна“ работа.

Особено голям проблем обаче имам с напояването. Така се обърнах за съвет в отглеждането на домати без напояване към един градинар – експериментатор с 40-годишен опит.

„Смисълът на метода е, както следва: С периодично поливане, макар и рядко – веднъж на седмица или две се стимулира растежа на кореновата система до началото на плододаването. Хранителните вещества и влагата са достатъчни за развитието на стъблото. Корените в този случай не растат, защото нищо не се случва без полза в природата. И започват да се развиват усилено корените само в момента на плододаване, т.е. с известно закъснение. В резултат плододаването се забавя, а добивът намалява.

При липса на поливане корените започнат да търсят влага, когато почвата изсъхне. В този случай, много преди плододаването се развива силна коренова система, която може надеждно да подхрани не само стъблото, но и да даде богата реколта.“

Това означава, че аз бях просто длъжна да не поливам след засаждане разсада, така че да увеличи своите корени.

Опитът ми започна през 2009 година. В началото на май засадих 37 корена доматен разсад в оранжерия, разполагайки стъблата хоризонтално. Оставих и няколко растения, засадени по обикновения метод – вертикално. Добре ги полях и ги оставих да „оцелеят“. Основното нещо в този метод е растенията да издържат и да не се поливат, докато не започнат да повяхват.

Пролетта беше студена, имах парник без допълнително отопление и поставих над растенията дъги с покриващ материал. До началото на юни моите домати се развиха. Когато заплахата от измръзване премина, започнаха да се образуват добри корени, напоих почвата, почистих втори път корените и постелих под стъблата стар найлон за отопление на почвата. Трети път полях след първите плодове в началото на юли. И все пак, имах парник, а не открито място. Грижите се обособиха само в оформяне, почистване на болни и пожълтели листа. Два пъти опушвах с въглероден диоксид, който се освобождава по време на горене на „парникови“ таблетки.

Проведох паралелно още един опит. Четох в един вестник как виден агроном обяснява, че доматеният разсад трябва да бъде максимално осветен в момента на излизане на семеделните листа. През първите няколко дни, е желателно осветяването да бъде денонощно. Открих устройство, което измерва осветеността, купих една лампа и направих всичко, както се препоръчва във вестника. Разбира се, върху контролните растения.

И ето какво се случи. Обрах червените домати през юли, а след това започнах да бера зелените (роднините ми настояха). Завърши сезона в оранжерията в края на септември. Събрах около 30 кофи с домати. Аз не очаквах подобен добив. Най-добрите растения бяха тези, които се осветяваха денонощно и бяха засадени хоризонтално. Контролните разстения също дадоха добив, но не толкова много и много по-късно. Те не можаха да достигнат своя потенциал.

Сортовете тази година са различни: и за салата, и за консервиране. Реших да засадя през новата година само сортове с едри плодове и да не ги бера зелени, а да изчакам да узреят. Запасих се със семена и нови знания. На лекциите в нашия клуб разказаха как да направим правилно денонощното осветяване на разсада, как да поливаме, за да избегнем уплътняването на почвата и как да не се разболява разсада.

Научиха ни да не чакаме да „дръпне“ слабият разсад, а да оставяме само най-силните растения, като премахваме долните листа още преди засаждане в земята. Така растенията ще са обект на по-малко стрес при засаждане. Научих още един метод. След пресаждането в земята обикновено се препоръчва да се подхранят растенията в градината с течен тор поне след 2 седмици, когато растенията укрепнат. Но на лекцията препоръчаха да се подхранва с течен тор 2 дена след засаждането и не по-късно! Помислих отново в какво се заключава смисъла да не се полива.

Всичко останало направих както през предходната година, само добавих пръскане с хомеопатично лекарство (лятото беше много студено). Първият плод  узря в края на юни, а целия юли всички вече ядяхме големи червени домати. Оказва се, че светлината и липсата на напояване са си свършили работата, а реколтата е узряла по-рано.

Не претеглих реколтата, но такива вкусни и сладки домати никога не бях яла. Не си мислете, че се хваля. Изненадах дори сестра ми, която е производител на домати, както и многобройните си гости… До края на сезона порастнаха плодове гиганти от 700 грама до 1100 грама.

Разбира се, и при мен имаше проблеми. В горещините трябваше да търся допълнителни методи за вентилация на оранжерията. Необходимо бе да направя по-добро охлаждане на почвата и, разбира се, да намеря добри семена.

Добрата реколта може да расте и с поливане, ако се напоява на време и ако има добра вентилация, но това е друга технология. За мен този метод е по-подходящ, тъй като намалява разходите за труд, освобождава ми много свободно време и не намалява добива. Освен това доматите са много по-сладки от обикновено, тъй като водата в тях е по-малко и имат относително по-голямо количество захар.

Миналата година реших да променя малко метода. Разсадът го засадих по-късно, така че повечето растения бяха „по-млади“. Четох, че така им е по-лесно да се адаптират и по-малко ще боледуват при присаждането. Реших да ги посадя вертикално, за да не губят време в образуването на корени. Така исках да се ускори плододаването. Резултат: Когато през 2010 г. за първи път откъснах червен домат в края на юни, миналата година това стана 2 седмици по-късно. Растенията тъкмо бяха придобили сили и пристигна по-хладно време. Наложи са да бера основно зелени домати, а те не са толкова вкусни.

Това бе моя отрицателен опит. Но ето, че другите два метода много ми се понравиха. Първо аз затъмних прозорците в оранжерията си от двете страни и понижих температурата в горещите дни. Второ, използвах метода с бутилките. Живея на север и почвата през май трябва да се затопли. След засаждане около растенията разпръснах бутилки с вода. Моите домати понесоха много по-лесно студеното време.

Тази година искам да използвам нова техниката за разсад, но от всички методи ще избера онова, което най-много подхожда за мен.

Вижте още: Чистенето никога не е било толкова лесно: 12 супер съвети!

Всички домати, отглеждани в оранжерия, се поливат през лятото само 3 пъти.

Първото поливане е по време на засаждането.

Второто поливане е в началото на юни.

Третото поливане е в началото на юли.

Мулчиране при доматите

През есента получавате такива красоти.


Ето какво расте в градината ми.