Една жена попита стареца: „На колко ги продаваш яйцата?“
Старият продавач й отговори: „30 стотинки на яйце, госпожо.
Тя му каза: „Ще взема 6 яйца за 1, 50 лв. или ще си тръгна“.

Старият продавач й отговори: „Елате и ги вземете на цената, на която искате. Може би това е добро начало, защото днес не съм продал дори и едно яйце.

Тя взе яйцата и си тръгна с усещането, че е победила. Качи се в скъпата си кола и отиде в приятен ресторант със съпруга си. Там тя и съпругът й поръчаха какво им душа иска. По-голямата част от поръчаната храна остана. След това отидоха да платят сметката. Тяхната сметка бе 44 лева. Тя даде 50 лева и остави рестото на сервитьора.

Това събитие може да изглежда съвсем нормално за сервитьора, но е много тъжно за продавача на яйца.

Въпросът е защо винаги показваме, че имаме надмощие, когато купуваме от бедните? И защо сме щедри с тези, които дори не се нуждаят от нашата щедрост?

Веднъж прочетох някъде:

„Баща ми често купуваше продукти от бедните хора на високи цени, въпреки че в момента не му бяха необходими. Понякога дори плащаше повече за тях. Тъй като се притеснявах за този негов навик, го попитах защо го прави? Тогава той отговори: „Това е благодеяние обвито в достойнство, детето ми“