НАЧАЛО ЛЮБОПИТНО Свекърва ми отнесе ботушите ми на гробището

Свекърва ми отнесе ботушите ми на гробището

15934
0
Свекърва ми отнесе ботушите ми на гробището
Свекърва ми отнесе ботушите ми на гробището

Свекърва ми отнесе ботушите ми на гробището – както ще изгният те, така и аз да изгния!

Миле се върна от работа и му разказах какво се е случило. Не му се вярваше. Все пак, майка му е …

Мразеше ме от първия ден! Когато бях млада, бях много красива, с дълги и тънки крака, така че много хубаво ми стоеше къса пола. Миле беше влюбен в мен и аз в него. Тя, майка му, започна да ме обижда от самото начало, когато се запознахме. Но Миле не обръщаше внимание.

Постоянно я слушах, а веднъж даже ми изпрати закана по една леля. Но с Миле бяхме млади и влюбени, а аз – къде от инат, къде заради Миле носех къса пола.

С Миле се оженихме и за кратко време живяхме заедно със свекърва ми и тъста ми. Всеки ден ме обиждаше за нещо. Плачех всеки ден. Миле взе заем от работата и вдигнахме още един етаж на къщата, за да можем да живеем отделно.

Агонията продължи една година. Най-накрая се преместихме отгоре. Синът ми се роди, затова бях в отпуск по майчинство. Всеки ден се качваше да чука, будеше малкия, дразнеше го и веднъж дори ме обиди цял ден плачех! Тя ми каза: Кой знае чие дете е наше, със сигурност не! Не прилича на Миле!

Ще го помня, докато съм жива! Слагаше одеяла на главата все едно си играе с детето, а тя го плашеше и го стресираше. Пееше една глупава песен: “Иде Меца, слезе от планината”, ууууууу …

Често му изчезваха блузи и тениски, а след известно време се появяваха мистериозно. Съседки идваха при мен, за да ме предупредят, че свекърва ми правела магии на мен и детето да умрем. Ходела и при свещеника. Казваха ми: Мария не са заблуждавай, нали виждаш, че детето ти е слабо, постоянно плаче, гасне, виждаш ли как е синьо около очите? Виждаш ли тази синя линия на на носа му? От още колко повече знаци се нуждаеш? Спасявай се жено! Погледни как изглеждаш, половин човек, кога последно се видя в огледалото?

Аз само махах с ръка и се смеех шеговито. Вкъщи са ме учии да бъда добра и да не отговарям на свекървата. Майка ми живееше с три етърви и тя ме учеше на кротост. И бях кротка, а вътрешно беснеех.

Една сутрин, когато исках да купя хляб и мляко, щом отворих вратата и ме лъхна силна миризма. На стълбите имаше кал. Не, не, когато се приближих да видя, разбрах, че това са човешки изпражнения!

Можех да предположа какво се е случило: тъстът ми беше на легло заради мозъчен удар, а тя се грижеше за него. Със сигурност е изсипала памперса тук, пред вратата ми. Цял месец миех стълбите, но все още усещах вонята.

Съседките продължиха да идват. Техни роднини също започнаха да идват, всички ме предупреждаваха. Жал им беше и за тъста ми. Казваха, че бедният човек е жаден и гладен, а устните му са напукани. Държала го гладен, за да не не му се ходи до тоалетна. Слизах, колкото можех да му дам по нещо, но тя ме гонеше или не ми отваряше вратата. Така бедният си умря за чаша вода.

Продължаваше да ми прави различни пакости. Кулминацията настъпи, когато ми казаха, че ми е откраднала новите ботуши и ги занесла на гробището: Мария, едната обувка ти я обесила на кръста на един гроб, а другата върху друг гроб. Както ще изгният те, така и ти да изгниеш! Отиди и виж със собствените си очи!

Моите ботуши наистина ги няма. А ги купих само преди седмица. Облякох се и тръгнах. Знаех точно къде да отида, на кой гроб. Какво да видя: моите кафяви ботуши, разкопчани висят на гробовете.

С недоверие приближих, взех един ботуш, държах го в ръцете си, въртях го, той е. Взех и другия. Сложих ги в чантата и се върнах у дома. Благодарих на приятелката, която се грижеше за детето ми и ми каза за ботушите. Бях много тъжна и уморена.

Миле се върна от работа и му казах какво се е случило. И на него не му се вярваше. Все пак, майка му е. Но аз му дадох ултиматум, или тя, или аз. Бях готова да се спасявам и да отида при майка ми. Но той ми каза: “Не Мария, няма да си ходиш сама и аз ще дойда с теб.”

Така тримата заедно още същата вечер преспахме у нашите, а след това взехме апартамент под наем. Преживяхме много проблеми в съдилищата, докато разделим къщата, но трябваше да продадем нашата част, за да можем да изтеглим нов заем. Сега имаме нашия апартамент, далеч от свекърва ми. Аз родих още един син, а преди шест години родих дъщеря си. Свекърва ми нито веднъж не дойде да види внуците си.

loading...