„Мамо, защо плачеш?“ – попитало майка му, малкото момче.
„Защото съм жена?“ – отговорила тя.

„Не разбирам“ – любопитно погледнало детето.

Майка му само го прегърнала и казала: – „И никога няма да разбереш.“

По-късно то попитало баща си: „Защо мама плачеше без причина?“

„Всички жени плачат без причина“ – казал баща му и това било всичко, което можел да каже.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудело защо жените плачат.

Накрая то попитало: „Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?“

Господ отговорил:

„Когато създадох жената, тя трябваше да бъде специална. И направих й рамене достатъчно силни, за да поемат тежестта на целия свят, но и достатъчно нежни, за да дават подкрепа. И дадох й вътрешна сила, за да издържи раждането на детето си, както и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

И аз дадох твърдостта, която й позволява да продължи напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си, дори и в болест и изтощение, без да се оплаква.

И дадох й чувствителност, да обича децата си, независимо от всичко, въпреки всички обстоятелства, дори когато наранят детето много.

И дадох право да помага на мъжа да преодолее грешките си и я създадох от неговото реброто, за да защити сърцето му.

И дадох й мъдрост, за да разбере, че един добър съпруг никога няма да навреди на съпругата си, но от време на време ще изпитва силата и решителността й, за да бъде до него неотлъчно.

И накрая дадох й една сълза, под която да се приюти. Това е нейно право, което да използва, когато й е необходимо.“