Много хора били шокирани от историята на тази баба, разказана от лекар, който следи ситуацията в селата на Сърбия. Подобно е и при нас, повечето села са обезлюдени и пусти…

Но за какво става дума?

– Бях за един уикенд в имота си в Сопочани. От селото дойде една стара жена, която изглеждаше поразително: полусляпа, възрастна, цялата издрана от тръни, занемарена…

Тя се приближи съвсем близо до мен с плаха стъпка, подпря се на една мотика и ме попита „добър ли си?“

Отговорих утвърдително. „Заклевам те в Бога и всичко, което имаш, напиши ми смъртен акт, че съм починала!“ Не разбрах какво ми казва, помислих си, че се е изразила погрешно, че иска нещо друго, затова я попитах: „Искаш да ти напиша, че си болна ли?“,а тя отвърнала „Не. Напиши ми, че съм умряла, моля те!“

– Бабо, мога да ти пиша, че си болна, но смъртен акт не мога да ти дам, той се издава от местната община.

– Моля те, напиши, че съм умряла, за да накарам моя син да дойде, да дойде да го видя още веднъж докато съм жива!

– Бабо, ще ти пиша, че си…

Знам откъде идваше пеша, 4 километра е изминала през тръни, издрали лицето и ръцете й, полусляпа. Разбирам тежестта на молбата й, желанието й за смърт, всичко ми действаше стресиращо, но не мога да й помогна.

„Бабо, ще ти напиша, че си тежко болна, на смъртно легло и когато това достигне до сина ти, той ще дойде, сигурен съм.“ „Не, трябва да напишеш, че съм умряла, моля те.“ Аз отново й обясних, че не мога да направя такова нещо.

Тя си отиде, плачейки без глас. Не съм сигурен, че се е върнала жива у дома.

Вижте още: Има ли живот след смъртта: момиче се върна от мъртвите и разказа

Все още съм потресен. Дълго време не можах да отида в Сопочани отново. Не съм изпитвал нищо по-тревожно в живота си от огромната скръб на тази безсилна стара и сляпа майка. (Мисля, че читателите ще се досетят, че по професия съм лекар).