НАЧАЛО ТЕСТОВЕ Гаданието на Ошо: Просто се вслушайте в себе си!

Гаданието на Ошо: Просто се вслушайте в себе си!

3927
0
Гаданието на Ошо: Просто се вслушайте в себе си!
Гаданието на Ошо: Просто се вслушайте в себе си!

Известните притчи на Ошо са пълни с мъдрост. Дълбокото значение на всяка от тях помага да надникнете в бездната на подсъзнанието и да разберете себе си. Просто и вярно гаданието на Oшо ще ви помогне да намерите отговори на въпросите, които ви вълнуват. Просто помислете какво ви притеснява, изберете карта и прочетете отговора. Много е важно да се научите да се вслушвате в себе си! Ще бъдете изумени колко бързо всичко ще дойде на мястото си!

1. Любов

Дошло времето за един могъщ крал да определи своя наследник. Не било лесно, защото близнаците му били еднакво интелигентни, смели и достойни. Дал на всеки от тях чанта с цветни семена, като казал: “Този, който по-добре ще ги съхрани, ще стане владетел”. Първият брат скрил подаръка в сандък, а вторият ги посадил. Три години по-късно царят поискал добра възвръщаемост. Първият син взел семената от сандъка и установил, че те са плесенясали. А вторият показал на баща си красива цветна градина: “Ето вашите семена, когато узреят, ще ги събера и ще ви ги върна”. Познайте кой е получил трона.
Поука: Любовта, както семената, трябва да се посее. В противен случай няма да е нужна за никого.

2. Противопоставяне

Веднъж търговец, минаващ през плантация, видял роб. Той се спрял, нахранил го, напоил го и го съжалил. На което робът отговорил:
– Всичко минава и това ще мине. Три години по-късно се срещнали отново. Робът станал везир. Бившият беден човек обсипал търговеца щедро с бижута и произнесел същата фраза. Следващият път търговецът отишъл на гроба на везира и видял, че на надгробната плоча пише: “Всичко минава”. – Е, това няма да отмине – помислил си той горчиво. Няколко години по-късно водата отмила надписа на гроба. Тогава търговецът се съгласил: “Всъщност всичко минава”.
Поука: Дори ако ходът на събитията не отговаря на вашите желания, не губете вярата си, всичко ще се реши от само себе си.

3. Приемете себе си

Рано сутринта царят влязъл в градината и намерил там изсъхващи растения. Дъбът умирал, защото не можел да бъде висок, колкото бора. Борът вехнел, защото не можел да ражда като гроздето. А гроздето съхнело, защото не можело да ухае като роза. Само орловите нокти цъфтели с буен цвят Защо? Ето какъв отговор получил царят: “Разбрах, че ме засадихте, искахте да порасна като орлови нокти. Реших: тъй като не мога да бъда нищо друго, ще се опитам да стана най-добрият представител на моя вид.
Поука: Кажете на Бог да създадете Христос или Буда отново, той лесно ще го направи. Но той има нужда от вас. Уважавайте решението на Бога и приемете себе си такива, каквито сте.

4. Мъдрост

Побелелият, беззъб шейх отишъл при лекаря и се оплакал:
“О, ти, който помагаш на всички хора, помогни и на мен.” Всеки път, когато заспя, сънищата ме завладяват. Сънувам, че отивам на площада пред харема. А жените там са очарователни, като цветята на прекрасна градина, божествената радост на рая. Но всеки път щом се появя в двора, всички те веднага изчезват през таен вход.
Лекарят сбръчкал челото си, започнал да мисли и най-накрая попитал:
– Искаш да ти дам прах или лекарство, за да се отървеш от този сън.
Шейхът погледнал доктора с празен поглед и възкликнал:
– Не това! Единственото нещо, което искам, е, вратите на тайния ход да са заключени, за да не могат жените да избягат от мен.
Поука: Хората биха били щастливи, ако искаха това, което им принадлежи по право, а повечето искат да притежават собствеността на някой друг.

5. Общност

Философът имаше един чифт обувки. Веднъж поискал от обущаря да ги поправи спешно. – Но работилницата вече затваря – отвърнал той, – затова не мога да поправя обувките сега. Защо не дойдете утре? – Факт е, че имам само един чифт обувки и не мога да ги оставя. – Не е страшно! Ще ти дам обувки за един ден. – Какво? Да нося обувки на някой друг? За кого ме вземаш? – Защо възразявате да носите обувки на някой друг? А нямате нищо против да носите в главата си мислите и идеите на други хора.
Поука: Няма нищо в света, което да принадлежи изключително на вас. Всъщност всичко е общо. Дори мислите. Помислете за това в свободното си време.

6. Енергия

Обществото веднъж се отнесло лошо с Ангулимала. Човекът се разгневил и обещал да отнеме живота на 1000 човека. Отрежете пръстите на всеки и направете огърлица от тях. Жертвите вече били 999, когато Ангулимала се срещнал с Буда. Мъдрецът помолил убиеца да изпълни последното му желание:
– Отрежете клоните на това красиво дърво. Донесете ми го – искам да погледна по-отблизо. След това го прикрепете отново към дървото. Ангулимала повдигнал вежди от изумление, а Буда продължил:
– Ако не можеш да създадеш, нямаш право да унищожаваш.
Поука: Превръщайте енергията в полезно дело, иначе ще откриете различен начин на изразяване – в гняв, ярост, агресия.

7. Светлина по пътя

В тъмна нощ двама души изгубили пътя в гъста гора. Те били ужасно уплашени, но се държали по различен начин. Тъй като един от пътниците бил философ, а другият – мистик. Първият размишлявал за причината за неговата незавидна позиция, а вторият просто вярвал в съдбата. Изведнъж избухнала гръмотевична буря. Светнала светкавица. Философът в този момент погледнал небето, както обикновено, замислил се и загубил пътя си. А мистикът погледнал пътеката и видял правилния път по време на светкавицата.
Поука: Погледнете внимателно пътя и без колебание продължете! Философията е умствен процес, няма да ви доведе до целта. За успеха е необходимо да действате.

8. Познания

Свечерявало се, когато една по-възрастна поклонница влязла в селото и започнала да пита местните за нощувка. Почукала на всички врати, но никой не отворил. В резултат на това, измъчвана от студ и глад, заспала под едно плодово дърво. А в полунощ се събудила и видяла цъфтящите клони на ябълковото дърво, които били необикновено красиви под лунната светлина. Жената се изправила, поклонила се в посока към селото и благодарила на хората, че не са я приели да пренощува. След това се върнала у дома и нарисувала красива картина.
Поука: Приемете всичко, което животът ви дава с благодарност. За човешкото развитие, страданието и удоволствието са еднакво необходими.

9. Надежда

Има една притча за един ловец, изгубен в джунглата. В продължение на три дни се скитал сам в живия лабиринт и накрая се натъкнал на един беден човек. Мъжете се прегърнали и за известно време и двамата били невероятно щастливи. А после се попитали от какво са доволни. Първият казал:
– Аз загубих пътя си и вече се бях отчаял, че ще срещна някого.
Вторият отговорил:
– Аз също се изгубих и се надявах да срещна някой, който знае пътя. Но ако и двамата не знаем пътя, няма за какво да се радваме. Сега нека се разхождаме заедно.
Поука: Щастието е възможно, само когато хората знаят как да бъдат щастливи сами. В противен случай те правят себе си още по-нещастни.

10. Извън семейството

Исус беше много малък, когато Мария и Йосиф го заведоха в Ерусалим за празника на Пасха. Детето се загубило в тълпата. Родителите го търсили дълго време, след което го открили в кръга на мъдреците. Момчето говорело с тях и те били изумени от интелекта му. Йосиф попитал Исус:
– Защо си тук? Майка ти и аз те търсим цял ден!
– Защо ме търсите? Аз съм зает с делата на баща си.
– Аз съм баща ти и аз съм дърводелец. А ти седиш сред мъдреците – Йосиф бил възмутен.
– Имах предвид духовния ми баща.
Поука: Рано или късно едно дете трябва да се откъсне от родителите си и да стане независимо не само физически, но и духовно.

11. Вратите на рая

Самураят дошъл при господаря Дзен с въпроса: “Има ли ад и рай? И къде е портата им?
– Кой си ти? Попитал господарят.
– Самурай – отвърнал гостът.
– Самурай? Защо изглеждаш като скитник!
Гордостта на воина била наранена и той без да каже нищо извадил меча си от ножницата. А мъдрецът се усмихнал и казал:
– Ето ти отговорът. Адът и раят не са понятия на географията, а психологически. Те са в нас. Двете врати са в съседство. Действайки несъзнателно, ние отваряме портите на ада и съзнателно – на рая.
Поука: Научете се да контролирате чувствата и действията си. И няма значение какво правите – важното е да го осъзнвате.

12. Пътуване

Учителят и ученикът минали през селото в деня на голям празник. Докато се приближавали към главния площад, звуците на барабаните и виковете на хората станали толкова силни, че ученикът притиснал ушите си с ръце. Но за негова изненада учителят танцувал все по-навътре към центъра на площада до мястото на основното събитие. След като празникът приключил и хората, уморени, се прибрали у дома, ученикът попитал учителя:
“Господарю, как можахте да се радвате и да празнувате на такъв шум?” Дори не чувах мислите си!
– Бяхте настроен за шум, приятелю, но за жителите на това село това беше музика. Просто приех тези звуци, както и те. Повечето хора преминават през живота, като възприемат само шума. Да продължим напред и да слушаме музика този път.
Поука: Научете се да слушате музиката на живота. В крайна сметка това е просто пътуване, което скоро ще приключи.

loading...