НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Тази история от преди 20 години, е актуална и днес! Прочетете!

Тази история от преди 20 години, е актуална и днес! Прочетете!

839
0
Тази история от преди 20 години, е актуална и днес! Прочетете!
Тази история от преди 20 години, е актуална и днес! Прочетете!

Тази история се е случила преди повече от 20 години. Но и днес, тя продължава да бъде толкова актуална, колкото тогавашното трагично събитие. Всичко започнало с една детска игра в училище. Едно малко момиче взело брошката на баба си, скрило я в парка и обозначила мястото на съкровището, което да открие на другия ден и да го върне на притежателката му.

През нощта обаче започнало да вали и дъждът унищожил всички идентификационни знаци. Съкровището било загубено. След като разбрала, бабата наказала внучката си и я заключила у дома. Това много разстроило момчето на съседката, което било влюбено в нея.

То чакало с дни да освободят дамата му. Но родителите на момичето я завели на почивка, а семейството на момчето се преместило да живее на друго място. Така двамата влюбени били разделени в продължение на 10 години.

Те се срещнали отново на 18-годишна възраст. Искрите, които прехвърчали между тях, се превърнали в истинска любов. След 9 месеца се родил разказвачът на тази история. Родителите ми се оженели, баща ми започнал да служи в армията. Като цяло имаха щастлив семеен живот.

След още 8 години се случи фатален инцидент, който доведе до трагични последици. На едно от събиранията им с приятели мама и татко се напили. Една от приятелките на майка ми, се възползвала от състоянието на баща ми и просто отишла при него, вдигайки роклята си.

Нищо не се беше случило, но майка ми прие недвусмислено тази сцена като изневяра и поиска развод. Баща ми не успя да издържи и подаде документи да замине на война.

Буквално месец по-късно баба ми получи информация за смъртта на баща ми и цинков ковчег. На погребението майка ми не плака. Мина доста време и на вратата се звънна. Това беше колега на баща ми. Той отказа да влезе, погали главата ми и подаде на майка ми малка чанта, като каза: „Той беше достоен мъж. В последната минута ме помоли да ви дам това.“

Поглеждайки посетителя, майка ми разопакова подаръка и в ръцете ѝ остана брошка с камъни. Да, това беше брошката на баба ѝ, която тя била скрила в парка преди 20 години.

Майка ми гледаше брошката дълго време, след което се заключи в стаята и плака няколко дни. След това се потопи в работата си и отказа да създаде ново семейство.

Вижте още: 25 много важни арабски мъдрости. Само за жени!

Всеки път, когато гледам снимките на баща ми, си мисля, че човекът с този млад, красив и силен дух, трябваше да умре, за да получи прошка. Способността да се прощава не е слабост. Това е изкуството да бъдеш щастлив и обичан!

Помислете за важните неща!

loading...