НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Не искам на училище, нямам нова рокля и скъп мобилен телефон

Не искам на училище, нямам нова рокля и скъп мобилен телефон

0
"Не искам на училище, нямам нова рокля и скъп мобилен телефон"

В първи клас: “Не искам на училище, нямам нова рокля и скъп мобилен телефон”

“Как е първокласника?” – питам приятелката си, чието дете навърши 6 години и с нескрито вълнение очакваше да пристъпи за първи път към училищната скамейка.

– “Какво да ти разказвам … тръгна много развълнувана, почти не беше спала. Но се върна някак тъжна. Не знам какъв беше проблемът. Изпратихме я до училищния двор, сплетох й косата на плитки, както искаше. Но се прибра в лошо настроение”.

По-късно, докато бяхме в дома на приятелката ми да се почерпим скромно в чест на малката първокласничка, докато й подавах подаръка за щастливо начало на учебната година, някакви дребни неща, тетрадка, шарено моливче, гума, наистина забелязах тъжната усмивка на малкото момиче.

След няколко минути умоляване да ни каже какъв е проблемът, момичето почти тихо и тъжно прошепна: “Всички изглеждаха по-добре от мен. Всички имаха скъпи рокли и нови мобилни телефони”.

“Ех, откъде знаеш, че са скъпи” – попитах полушеговито в опит да насърча момичето.

– Самите те казаха. Казаха колко пари струват роклите, откъде са им ги купили … а, аз отидох със стара рокля.

Сърцето ми се сви. Не можех да повярвам, че едно 6-годишно момиче вече е наясно с жестокостта на света и живота по този начин.

Аз го осъзнах по-късно, когато вече бях в гимназията. Стана ми ясно, че не всички деца са еднакви и че ни дели огромно класово различие.

Облеклото ни беше различно, живеехме в различни краища на града. Учителите с радост обръщаха внимание на децата, чиито родители познаваха магически по име, фамилия и професия.

Не получавахме същото отношение и същото внимание. Не излизахме на едни и същи места, не разполагахме с еднакви джобни. Храната, която ядяхме беше различна.

Учителите, вместо да се опитват да ни сближат и да стопят различията между нас, те ги задълбочаваха още повече. Гледаха с ненавист и пренебрежение към тези, които имаха по-малко и към техните безизвестни родители.

Но със задоволство възкликваха, когато някои деца започваха да идват със собствени мотори и нови коли на училище.

Поради тези и много други причини средното образование ми стана противно и отвратително. Едва дочаках този кошмар на суетата да свърши, надпревара за показ кой колко има. Чудех се дали има свят, в който всички ще бъдат еднакви и няма да имаме нужда от себедоказване с пари и материални неща.

Този свят със сигурност е утопия. Такъв свят не съществува. Остава само да стиснете здраво със зъби и да игнорирате несправедливостта, преди да ви заслепи и да ви унищожи. Намерете хора, които са подобни на вас, разчитайте на собствения си ум и способности, вашата доброта и съпричастност към другите хора.

Да разберете, че въпреки че парите въртят света, не означава непременно, че ще ви въртят и вас.

Но този урок изисква време и търпение. На 6 – годишна възраст не можем да разберем и осъзнаем суровостта на ежедневието.

На 6-годишна възраст не трябва да сте тъжни, защото не сте отишли в скъпа нова рокля на първия учебен ден. На 6 години не трябва да имате никакъв мобилен телефон, а най-малко пък скъп и модерен мобилен телефон.

Но децата не са виновни за нищо от всичко това. Те са огледало на родителите. Децата не чуват, те имитират. Някой им е казал колко пари са платени за тази рокля. Някой им е насадил идеята, че са облечени с най-красивите, най-скъпите и най-модерните дрехи.

Че никой няма да бъде като тях. Че те са по-добри от всички останали бедни душички. И с цялото това повтаряне, те споделят с приятелите си тази информация. И се присмиват на тези скромни деца, чиито родители едва свързат двата края да купят нова раница, нови книги, нови ботуши за есенния сезон, който идва.

Не делете децата, още неседнали на училищните скамейки. Не опорочавайте толкова хубаво събитие, всички първокласници са деца, не “акули” с наточени зъби, които трябва да плуват в някакъв бизнес свят и да се борят за престиж и напредък.

От всички възможни събития успяхте да направите фестивал и да го развалите – рождени дни, кръщенета, първият учебен ден. Не проектирайте вашите нереализирани желания върху вашите деца. Оставете ги да бъдат това, което са – деца, и спрете да им втълпявате идеята, че само защото имате повече пари от другите хора автоматично сте по-добри.

Вместо това, научете ги да бъдат скромни, смирени, трудолюбиви, добре възпитани и да уважават и обичат другарчетата си, независимо от дрехите, които носят и парите, които харчат по време на ваканцията.

loading...