Сине, както знаеш, имах труден живот, но сега е много по-трудно, отколкото преди.

Хората бяха по-бедни, но сърцата им бяха по-добри. Те бяха изпълнени с любов и уважение към своите близки. Бащите бяха бащи, майките бяха майки, а децата – невинни деца.

Днес все повече хора по света бършат сълзите си, защото за много от тях “щастие” е дума от приказките.

Казвам ти, сине, че не съм преживял радост и мир от дълго време. Не си спомням последния път, когато се засмях – да се засмея със сърцето си, да се засмея от душата си…

Срамувам се, но мога само да кажа едно нещо за живота си: това беше живот – точно като на всеки друг.

Аз не живях по специален начин. Децата ми са добри към мен. Всичко, което исках, е да бъдат добри.

Те имат собствен живот, техните семейства, децата си. Те идват при мен, когато могат, и ме радват, когато могат.

Седя до прозореца и чакам да дойдат. Когато дойдат, за мен това е като слънчева светлина през облаците. Но слънцето все по-рядко ми се усмихва.

Те казват, че имат много работа и задължения, че е трудно да намерят време да ме посещават по-често. Когато идват, те винаги бързат да тръгнат, колкото е възможно по-скоро. Но аз ги разбирам и все още се радвам на пристигането им.

Знаеш ли какво мисля? Че всичко се повтаря. Всичко, което Бог ни дава, хората, се повтарят.

Децата ми се държат по начина, по който се отнасях аз с родителите си.

Днес сме млади и енергични, а утре – покойници. Днес сме силни, утре сме слаби. Кой знае какво ни очаква в бъдеще?

Преди бях весел, изпълнен със сила и радост. Тези времена свършиха.

Вижте още: Това е най-тъжната история, която ще ви разбие сърцето

Сега седя и гледам през прозореца. И чакам. Така, както родителите ми ме чакаха.

Помни, сине: всичко се повтаря! Всичко се връща…