НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Поучителна история: Ценим ли нашите родители достатъчно?

Поучителна история: Ценим ли нашите родители достатъчно?

0
Поучителна история: Ценим ли нашите родители достатъчно?
Поучителна история: Ценим ли нашите родители достатъчно?

Поучителна история: Ценим ли нашите родители достатъчно?

Докато растем, често ядосваме родителите си и това е естествен процес за всички нас. Когато сме млади и непокорни, ние не разбираме техните решения и действия, мислим, че ще ни засрамят и не разбираме колко много жертват те за нас.

Това, което другите ни говорят е по-важно за нас. В един момент от живота ни осъзнаваме колко жестоки сме към нашите родители и често е твърде късно.

В своята история “Майка ми има само едно око”, авторът разкрива връзката с майка си. Той разказва:

Мразех я, чувствах сякаш тя беше срам за нас. Работеше в моето училище и готвеше за учениците и учителите. Един ден влезе в стаята ми, за да ме поздрави. По-късно приятелите ми се подиграваха за това. Беше ме срам. Поисках тя да не ми е майка.

Когато я видях у дома отново й казах, че ме е срам от нея и е по-добре да умре. Тя не ми отговори, просто ме погледна безмълвно. Никога не спрях да мисля за това, което казах, бях само ядосан. Не ме интересуваха чувствата й. Просто исках да се прибера вкъщи и никога повече да не я виждам.

Учех много и получих възможността да следвам в Сингапур. Там се ожених, станах баща и купих красива къща. Бях щастлив и доволен. Майка ми дойде да ме посети един ден. Тя се появи на вратата ми, искайки да види внуците си, а аз й се разкрещях: “Как така се появяваш изведнъж и плашиш децата ми?” Тя тихо каза: Изглежда, че съм объркала къщата.

Няколко години по-късно получих писмо. Бях поканен на годишнина от завършването. На съпругата си казах, че отивам на бизнес пътуване. След празненството отидох у дома. Съседите ми казаха, че майка ми е умряла.

Не пророних нито една сълза. Те ми дадоха само едно писмо, за което ми казаха, че е от нея.

– Скъпи синко, мислех си за теб през цялото време. Прости ми, че дойдох в дома ти и уплаших децата ти. Бях щастлива, когато разбрах, че си успял в живота и исках да те видя. Съжалявам, че винаги съм била бреме и срам за теб. Искам да знаеш, че когато беше малък се случи инцидент, в който ти загуби окото си.

Не можех да понеса да растеш без едно око. Лекарите те прегледаха и казаха, че никога няма да прогледнеш. Аз съм тази, която ти даде окото си. Бях горда, че моят син ще вижда и ще гледа света и за мен.”

Няма жертва, която майката не би направила за детето си. Никога не забравяйте това и не съдете приятелите си. Те винаги са там за щастието на децата си, за да дадат всичко от себе си.

loading...