Преди имах навика да понасям всичко. Но се промених и съм щастлива от този факт!

Само този, който спи, не греши! Ние всички искаме да бъдем обичани, щастливи и знаем, че заслужаваме всичко най-добро. И за това сме готови да направим всичко, дори да се отречем от себе си. От деца сме сигурни, че любовта трябва да бъде спечелена и за да я заслужим, означава, че трябва да се откажем от това, което само ние искаме.

И ние приемаме тази глупава идея в зряла възраст, погрешно мислейки, че другите ще ни дадат щастие. А с времето разбираме колко много ни струва да бъдем добри…

Преди аз исках да задоволя желанията на всички, живях, за да спечеля одобрението и любовта на другите.

Сега вече не искам да правя това.

Преди всичко искам да харесвам сама себе си, да живея в мир и хармония с най-дълбоките си ценности. Да, това е неудобно за другите – но това е разумна цена за правото да бъдеш себе си.

Преди исках да получавам благодарности. Правих всичко за всеки, срам ме беше да казвам „не“ или да взимам пари назаем.

Как можах да го допусна?

Сега ясно следвам чувствата си и уважавам собствените си граници. Да, може би това е егоистично, но по-скоро ще отида на планиран маникюр, отколкото да направя нещо за някого, което той може да направи сам.

Да, има изключения. Но те също трябва да са в граници. Ако направя нещо за някого, то не трябва да бъде от страх, а от любов. Това е моят избор.

Преди си мислих, че е неудобно да живея по-добре от другите, а ако живея малко по-леко, тогава определено съм длъжна да направя другите щастливи. Затова давах всичките си пари на тези, които имаха по-труден живот. Раздавах облекло, от което все още се нуждаех. Отстъпвах нещата, които ми харесваха.

В моя тогавашен списък с желания, може би 70% бяха за „световния мир“. Защо? Подсъзнателно чаках компенсация от другите, от света, от Бога…

Толкова бях добра, че не исках нищо за себе си. Така, че трябваше да давам повече на другите, защото и аз заслужавах повече…

Сега имам смелостта да спра да се срамувам от желанията си. Изказах истинските си нужди на себе си и на другите. Ако ми дадат нещо, не се чувствам длъжна. Приемам го. С искрена благодарност.

Уморена съм от това да се преструвам, че всичко материално е чуждо за мен.

Не е така. Наистина искам да живея красиво, удобно, обграждам се с красиви ценни неща и не мисля, че е по-добре днес за вечеря да взема онези продукти, които се продават с отстъпка.

Уморена съм от изграждането на лъскава фасада и изразходването на огромни сили за нейното поддържане. Някои хора мислят, че животът ми е съвършен – това съвсем не е така. Аз също съм жив човек, имам чувства, бивам наранявана, страдам, плача и не спя през нощта…

Преди се извинявах за всичко, което имам в живота си, и се обвинявах, че съм просто късметлийка.

Сега не е така. Днес, знам със сигурност, че това е резултат от съзнателния ми избор. И само аз знам колко усилия са ми трябвали, за да стигна до тук…. Вече не позволявам на себе си или на някой друг да обезценява резултатите ми. Това е моят живот и аз го харесвам точно такъв, какъвто е.

Преди исках да спася всички, „да ги направя щастливи“.

Сега разбирам, че промяната е неудобна – доста болезнен процес и всеки сам решава дали е готов за нея или не. И никой не е длъжен да се променя само за да ми стане по-удобно, за да не се срамувам от щастието и благополучието си. Ако изборът е да продължите да бъдете нещастни – аз го приемам. Но за себе си избирам друго.

Преди имах навика да се опитвам да понасям всичко.

Казвах си: „Потърпи още малко!“, но тогава се чувствах ужасно. В края на краищата това по никакъв начин не ме правеше по-специална! Сега смело казвам: „Това е невъзможно за мен!“.

Преди не допусках правото да греша, да се озова в една глупава, неприятна ситуация, да направя нещо нередно, да изразя мислите си на случаен принцип – всичко това беше страшно за мен. Сега се уча да давам право да живея именно по този начин. Само този, който спи, не греши.

Преди се страхувах да прекъсна връзките си.

Беше уморително, отне много време и умствена сила. Сега знам, че това е било неправилно. Сега разбирам, че ключът към щастливата връзка е уважението един към друг и към вътрешната свобода на партньора. Отначало е трудно и страшно, но всичко стана по-красиво, веднага щом се освободих от собствените си ограничения. И с изненада видях в партньора си отделна красива личност, която се развива с всеки ден, процъфтява и става по-красива и по-дълбока пред очите ми.

Преди исках да бъда права.

Мислех, че изпълнението на определен набор от правила е това, което ще ми послужи като застраховка срещу всички нещастия и несправедливости на света, че нищо лошо няма да ми се случи тогава. Сега разбирам, че това не е било така. В живота винаги има уроци, изпитания. И ако ги премина правилно, те се превръщат в мой ресурс.

След като исках да бъда добре оценена, постоянно давах положителни отзиви и похвали. Сега се уча да усещам и осъзнавам присъщата си стойност – независимо от външните обстоятелства…

Преди вярвах, че за да бъда успешна, винаги трябва да постигам нещо. Сега предпочитам да съм щастлива и да поддържам баланса в живота си.

Преди бях много загрижена за това как изглеждам в очите на други хора. Сега се концентрирам върху това колко много приемам и обичам себе си.

Преди исках да бъда добра…

Сега искам да бъда жива, малко истерична, малко странна, понякога твърде активна, а понякога и мързелива, груба, понякога блестяща и възхитителна, понякога тъжна и объркана…

Вижте още: Съпрузите, които за 18 месеца свалиха 180 килограма

Искам да не изглеждам, а да бъда! Всеки ден да бъда жива, щастлива и истинска…