В живота се случва така, че виждате или чувате за неприятности, които могат да бъдат тежки, дори ужасно. Но нищо не може да се направи, такъв е животът. Невъзможно е да запушите ушите си и да затворите очи, макар че, честно казано, възрастните правят това понякога – по време на страшен филм. Или бързо превключват канала.

Но за съжаление, животът няма бутон за изключване. И ние доброволно слушаме тъжните и трагични истории на хората. Приятели, познати, роднини… Или слушаме оплакванията на болните и им съчувстваме. Виждаме тяхното страдание. Или научаваме от медиите за трагичните събития и проявяваме съчувствие. Все пак сме хора. Нормално е да чуваме, виждаме, знаем, участваме.

Но толкова лоши неща навлизат в душите ни! Ние постоянно мислим за това, което сме научили. Това засяга нашето настроение и нашето здраве в крайна сметка. И това, че тази подобна история може да се случи и на нас. Болест, инцидент, нараняване… Защо? Ние подсъзнателно се присъединихме към един или друг сценарий от неприятности. Някак си казваме: „Това може да се случи на всички! Никой не е застрахован. Животът е непредсказуем!“.

Всъщност, съчувствието се случва, защото ние се поставяме на мястото на другия. И от въображението до действителното събитие има само една стъпка. Да, трябва да помагаме и да съчувстваме. Но „магическият бутон“ за превключване на каналите е все още там. Дори децата го познават. Това е моментът за хигиена на психиката. Осъзнаваме, че това не е нашата ситуация. Не е нашата съдба. Това, което се е случило, няма нищо общо с нас. Това не е нашата история, това е тъжната история на друг човек. Тя не принадлежи на нас.

Ще помогнем, ако е необходимо. Ако е необходимо, ще изразим възмущение или подкрепа. Ако е необходимо, ще вземем възможно участие. Но понякога нищо не зависи от нас, виждаме нещо неприятно, ужасно в мрежата или по телевизията… И трябва веднага да осъзнаем, възможно най-бързо, че това не е нашата история. Ние имаме своя собствена съдба.

Ние не трябва да приемаме тази неприятна история и не трябва да я допускаме в подсъзнанието си. В противен случай ще я приемем и ще се запечата точно там, където искаме да я избегнем. А това не е необходимо.

Затова кажете на себе си: „Това не е моята история.“ И това е достатъчно, за да защитите уязвимата си душа. И да си спестите енергията, от която имате нужда.

Лекарят не може да мисли за всеки пациент в продължение на дни, той ще загуби работата си. Лекарят е длъжен да прилага мерки за безопасност срещу инфекцията. Така е и в живота. Необходимо е да преминем към конструктивна активност. И да продължим да живеем и работим.

Вижте още: Мъдра баба преди сватбата на внучката си ѝ дала следния съвет!

„Бутонът“ за превключване е прост. „Това не е мое!“ – дайте си време за преосмисляне и намирането на баланс. Това е достатъчно за самосъхранение при неприятности.