С течение на времето усещаш промяна както в себе си, така и в поведението на другите. Това, което е било вчера, го няма днeс и никога не знаеш какво точно ще ти донесе новия ден. Прочетете историята на тези родители и направете своите изводи.
Приготвих масата за хранене, както всеки път, когато се прибирах по-рано от работа, преди жена ми. Аз все още носех черен костюм със сива панделка. Нямах време да се преобличам, защото трапезата винаги е трябвало да бъде поставена навреме и когато всички дойдат, всичко да е на мястото си. А това не позволяваше загуба на време в преобличане.
Трапезата беше пълна с различни ястия, защото моята съпруга много се радваше, когато дъщеря ни, която е студентка в столицата, се прибере у дома.
Съпругата ми смяташе, че тогава трябва да се направи банкет, за да се отпразнува завръщането й. Докато аз подреждах трапезата, моята дъщеря слезе от стаята си, седна на стола и не каза нито дума.
Помислих си, че нещо не е наред, но реших да не я питам. Казах си, че може би е имала лош ден или просто е изморена от пътуването.
Това, което ме учуди е фактът, че вече го нямаше това весело момиче, което се хвърляше в прегръдките ми и ми казваше “татко”, за да ми напълни душата и денят ми да добие смисъл.
На лицето й нямаше следа от тази радост, а само една безлична емоция и лице, гледащо в екрана на телефона си.
След като всички дойдоха, седнахме да обядваме, аз и майка й и задавахме въпроси за живота в столицата – как се придвижва, за колегите, за съквартирантите, за факултета, за парите, които й изпращаме.
Тя отговаряше кратко и с възмущение.
Колкото и да се опитваше жена ми да прикрие ситуацията, тя беше повече от очевидна.
Момичето, което пуснахме да учи извън дома, е напълно отчуждена от нас. Как е забравила колко нощи не сме спали, за да й осигурим всичко, което е поискала.
Малкото момиче, което лежеше в ръцете ми, сега не искаше да ми разкаже как е минал един обикновен ден.
Беше обсебена от технологиите и модата – неща, които за мен би трябвало да са неизвестни, защото тя ме нарече “старомоден”.
С вилицата боцна веднъж или два пъти, а на трапезата имаше куп ястия в нейна чест. Каза, че е на диета.
Без да каже нищо, стана от трапезата и отиде в стаята си.
Нашата малка дъщеря само попита “Какво се случва, татко?”.
Нямах отговор, душата ми плачеше отвътре. Нямах обяснение как е възможно само за няколко месеца да се отчужди толкова.
Нямах рационално обяснение за тези събития. Жена ми започна да плаче на рамото ми и се запитахме къде сбъркахме.
Вижте още: Съпругът й я оставил без завещание, но тя станала милионерка!
Затова, мила моя, ако четеш това, искам да знаеш, че ние сме все още същите родители, които те завиваха преди да заспиш и тези, които бдяха над теб, когато беше уплашена.
Ние сме същите тези родители, които те научиха да ходиш, да караш велосипед, да четеш и пишеш. С нашата усилена работа ти дадохме всичко, което може би не е било достатъчно, но това е всичко, което имахме.
Когато си в наша близост, изключи телефона, не се срамувай, че не сме толкова модерни, покажи маниерите на които те учехме.
Може би големия град ти е повлиял и си мислиш неща, които не са истина.
Затова помни, ние сме тези, които биха дали всичко за теб!
Моля те, да оставиш телефона и да прекараш времето си с нас, поне докато си тук.
