Живял някога тибетски монах, който бил свят човек. Посещавали го хора за съвет от най-далечни страни. Той бил винаги спокоен и не се нервирал за нищо.
Чул това един непочтен човек и решил да отиде да тества мъдереца. Вървял след него и след като го видял, започнал да го обижда и унижава.
Когато му свършили обидите за секунда спрял и видял, че човекът е монах и че е спокоен и хладнокръвен, както и преди неговото идване.
Това много го изнервило и продължил с обидите – най-лошите, които знаел, но напразно, защото изглеждало, че монахът изобщо не го чува и забелязва.
Когато останал без обидни думи и се изтощил, решил да разбере тайната на монаха.
“Аз разбирам тази ваша духовна работа. За вас не е важно какво мислят и говорят другите хора, но аз те обидих, трябва да се научиш да се защитаваш”. казал провокаторът.
“Синко, може ли да ти задам два въпроса?”, попитал монахът.
“Разбира се”, казал мъжът.
“Ако ти ми поднесеш подарък, а аз не го приема, на кого принадлежи подаръка?”, попитал мъдрецът.
“Ами ако не приемеш подаръка, тогава принадлежи на мен”.
“А сега, сине мой, ако ти отправяш към мен обиди, а аз не ги приема, на кога принадлежат тези обиди?”, казал мъдрия човек и си тръгнал.
