Когато се прибрах у дома тази вечер, жена ми беше приготвила масата. Взех ръката й и казах, че трябва да поговорим. Тя седна и започна да се храни тихо. И отново видях болката в очите й.
Изведнъж осъзнах, че не мога да кажа нищо. Но аз трябваше да го направя. Исках да се разведем. Аз тихо повдигнах въпроса. Тя изглеждаше съвършено спокойна и просто ме попита нежно: “Защо?”.
Аз не отговорих. И това я ядоса. Тя изведнъж започна да плаче. Тази нощ повече не говорихме. Тя плачеше. Знаех, че тя искаше да разбере какво се е случило с брака ни. Трудно е да призная, че сърцето ми сега принадлежете на друга – Джейн. Вече не я обичах, но ми стана жал за нея.
С дълбоко чувство на вина, аз подадох документите за развод, според които аз й оставях нашия дом, кола и 30% от акциите на компанията ми. Тя го прочете и след това го скъса на парчета. Жената, с която сме живели в продължение на 10 години, се превърна в непозната за мен. Съжалявах, че тя ги е прекарала с мен и че не мога да ги върна обратно – обичах друга. Накрая тя започна да плаче. Случи се това, което аз очаквах. За мен сълзите й бяха един вид освобождение. Идеята за развода ме бе обсебила последните няколко седмици, становището ми беше ясно и категорично.
На следващия ден се прибрах късно и видях, че пише нещо на масата. Аз не бях гладен и отидох направо в леглото, защото бях много уморен след дълъг работен ден. Когато се събудих, тя все още седеше на масата и пишеше. Но аз не се интересувах, така че се обърнах и се върнах да спя.
На сутринта, тя ме запозна с нейните условия за развод. Единственото нещо, което искаше, бе да се отложи развода с един месец. Тя ме помоли да се опитаме да живеем нормален живот през този месец и да положим всички усилия за това. Причината беше проста: синът ни започваше изпити, а тя не искаше той да се разстрои.
Това ме устройваше. Но имаше и още едно условие: Трябваше всеки ден в продължение на един месец да я нося на ръце от стаята до вратата, както в деня на сватбата ни. Мислех, че полудява. Но за да не си разваляме отношенията в последните ни дни заедно, аз приех това странно искане.
Казах на Джейн за условията за развода, които жена ми е поставила. Тя се засмя презрително и каза, че това е абсурдно. И още, че въпреки факта, че жена ми е замислена, тя ще трябва да приеме неизбежното.
Жена ми и аз не сме имали физически контакт, откакто я попитах за развода. Така че в първия ден, когато я носих на ръце, ни беше неловко. Нашият син стоеше отзад и пляскаше радостно с ръце, че баща му носи майка му. Думите му ме заболяха. Но жена ми каза тихо: “Не говори на сина си за развода.” Кимнах, малко разстроен. Аз я оставих пред входната врата и тя отиде на работа. Аз също отидох до офиса.
На втория ден и на двамата ни бе по-лесно. Тя ме прегърна силно. Можех да помириша парфюма й. Разбрах, че за дълго време не съм поглеждал жена си внимателно. И разбрах, че тя вече не е млада. Малките бръчки по лицето й, сивата й коса… Нашият брак й бе оставил отпечатък.
На четвъртия ден, когато я вдигнах, аз почувствах как близостта между нас се възвръща. Тази жена ми даде 10 години от живота си. На 5 и 6 ден аз отново усетих чувство на интимност. Не казах на Джейн за това. Така че спокойно измина близо месец. Възможно е ежедневните тренировки да ме бяха направили по-силен.
Тогава една сутрин тя не можеше да избере какво да облече. Тя имаше голям брой рокли, но не можеше да си намери нито една, която да й става.
Тя въздъхна и каза, че всичките й рокли са й станали големи. И внезапно осъзнах колко много тя е отслабната. Може би затова ми беше толкова лесно да я нося на ръце. Бях поразен от мисълта: “Колко болка и горчивина съм й причинил”. Неволно протегнах ръка и я погалих по косата.
В този момент синът ни дойде и каза, че трябва да нося майка му надолу. За него появата на баща му, който носи майка му на ръце, се превърна в неразделна част от живота му. Съпругата ми помоли сина ни да излезе и го прегърна. Обърнах се, защото ме беше страх, че мога да променя решението си в последния момент.
Аз я вдигнах, тя обви ръце около врата ми и аз я придърпах към себе си още повече. Това беше точно както в нашия сватбен ден. Всичко това силно ме разстрои.
В последния ден, когато я държах в ръцете си, не можех да направя и една стъпка. Нашият син беше отишъл на училище. Прегърнах я и й казах, че не съм забелязал как в живота ни е изчезнала близостта.
Дойдох в офиса и слязох от колата, дори не затворих вратата. Страхувах се, че всяко закъснение може да ме накара да променя решението си. Аз се качих горе. Джейн отвори вратата и аз й казах: “Съжалявам, Джейн, но аз не искам да се развеждам.”
Тя ме погледна и след това докосна челото ми. “Ти да нямаш температура?”. Аз махнах ръката й и казах: “Съжалявам, Джейн, но аз няма да се разведа. Бракът ми е скучен, защото аз не оценявам детайлите в живота ми, а не защото не се обичаме с жена ми. Сега си давам сметка, че в деня на сватбата ни аз я носих на ръце в къщата ни, така че аз трябваше да правя това, докато смъртта ни раздели.” След като Джейн ме изслуша, ми удари една плесница, затвори вратата и избухна в сълзи.
Излязох. По пътя спрях в един цветарски магазин и поръчах букет цветя за съпругата ми.
Чиновникът попита какво да пише на картичката. Усмихнах се и отговорих: ” Аз ще те нося на ръце всяка сутрин, докато смъртта ни раздели!”
Тази вечер пристигнах у дома с букет цветя и усмивка на лицето и се качих в спалнята ни. Жена ми лежеше на леглото. Мъртва.
Тя се бореше с рак в продължение на няколко месеца, а аз бях толкова зает с романа си с Джейн, че дори не бях забелязал. Жена ми е знаела, че ще умре и в същото време е искала да предпази сина ни от гнева, който щеше да падне върху мен в случай на развод. Основното нещо, което тя искаше, е синът ни да вижда в мен един любящ съпруг…
Вижте още: Една майка разказва как е превърнала сина си в джентълмен!
Малките детайли са много важни в една връзка. Това не са къщата, колата или парите в банката. Тези неща създават благоприятна среда за щастие, но сами по себе си те не ни носят щастие.
Така че намерете време, за да бъдете един добър приятел на съпругата/съпруга си, обърнете внимание на малките неща, които създават близост между вас. И нека бракът ви да бъде щастлив!
Ако не споделите тази история с вашите приятели, разбира се, нищо няма да се случи. Но ако я споделите, тя може да помогне за спасяването на брака на някой друг!
Много грешки в живота идват, защото ние не си даваме сметка колко близо сме били, преди да се предадем!
