НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Дъще, възпитавах те да бъдеш едновременно своенравна и принцеса!

Дъще, възпитавах те да бъдеш едновременно своенравна и принцеса!

0
Дъще, възпитавах те да бъдеш едновременно своенравна и принцеса!

Дъще, когато се роди бях обезумял от радост! Животът не ми предостави наръчник. Медицинските сестри не ми дадоха никакво обяснение, просто ми съобщиха, че си се родила и че не дишаш. Седях в чакалнята и се чудех! Как е възможно да не диша? И всичко спря, когато лекарите изтърчаха от залата и извикаха – честито! Майката и момиченцето са добре, ще имате истински боец у дома!

Бягах от твоите памперси. Когато имаше спазми те целувах и чаках да ти мине. След това последваха първите усмивки, стъпки и думи. Първата кашлица. Първите снимки и очакването – дали ще излязат хубави, когато свърши лентата на фотоапарата? Крещеше, когато трябваше да те закараме в детската градина.

Гълташе на шепи бонбоните “Кики”, които постоянно ти се лепяха по зъбите, не мислейки дали са ти чисти ръцете и правеше смешни физиономии в опитите си да ги отлепиш. Никога не ми стана ясно защо толкова много харесваше онзи анимационен филм “Алиса в страната на чудесата” и когато търсеше курс за летене, за да можеш да общуваш с Питър Пан.

Все още чувам как шуми целофана, в който бе увит карамфилът за твоята учителка. Чувам и драскащия звук на писалката, докато пишеше. Звукът на вълните, докато плуваше. Първо ще глътнеш малко солена вода, а след това ще станеш, ще се обърнеш към мен и с предизвикателна усмивка ще ми кажеш: “Този опит не беше добър, ще опитам пак!”. И как се смееше докато сладоледа ти течеше върху чистата бяла рокля. Никога не се случваше да носиш бяло и да не се оцапаш. Но знам, че един ден ще успееш, когато онзи истинският ти грабне сърцето.

Гледах как се притесняваше на училищния празник, защото си забрави текста, но ти продължи ….. а, всички и ти ръкопляскаха за находчивостта.

Чувах как се промъкваше покрай баба си, а тя те съветваше да не излизаш от двора … Е, след това тя ти разказваше как дядо ти я е откраднал от къщи, а ти я прегръщаше и й обещаваше да напишеш приключенски роман за живота й.

Спомням си как те учих да казваш благодаря, не искам, искам, любов, мечта, желание, щастие, мога, знам, първата ругатня …

Учих те никога да не казваш – мързи ме, не мога …

Знам, че се отегчаваше, докато се опитвах да ти обясня защо е клише да играеш женската версия на Буковски през втората година на средното си образование и да захвърлиш всичко, отричайки собственото си съществуване. Че татуировките са преходна мода. Че алкохолът не е за наливане, а за удоволствие. Че наркотиците не са ти необходими за вдъхновение или самочувствие. Само така твоят свят няма да спре да укрепва и да се развива. Опитвах се и в крайна сметка ти обясних.

Бях до теб и заради теб се борих. Учих те и ти самата да се бориш. Да не бъдеш само нежна принцеса. Да бъдеш и своенравна и принцеса в едно.

Вижте ощеДумите, които децата никога няма да забравят!

Дъще, искам само да ти кажа, че се гордея заради това в каква личност се превърна след като порасна.

Искам пак да ти напомня редовно да спиш, да ядеш повече плодове и да не пушиш. Да не излизаш навън с мокра коса. Да страниш от всеки, който може да те нарани.

Знам, че копнееш да те прегърна и да ти прошепна: “Дъще, този пич е супер!”. На мен тези моменти ми липсват още повече, както и много други неща – от обикновени и всекидневни, до онези най-важните.

Недей да нервничиш и да тъгуваш за тези, които си изгубила. Не ни е съвсем ясно колко са били щастливи, когато макар и за кратко са били част от твоя свят.

Не се притеснявай да си говориш с празния стол, снимка или плоча. На теб поне не би трябвало да ти обяснявам, че винаги ще бъда до теб. А светът нека си мисли, че си луда. Само напред и нагоре. Това са единствените ти две разрешени посоки.

И прегръщай понякога майка си!