НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Зарязах любовника си! Срещнах правилният мъж и сега съм щастлива!

Зарязах любовника си! Срещнах правилният мъж и сега съм щастлива!

0
Зарязах любовника си! Срещнах правилният мъж и сега съм щастлива!

Всяка жена сама трябва да открие верния път в живота си … и в този момент ми хрумна – време е да зарежа любовника си!

Преди това отидох за минутка при него в кабинета му, тръшнах се в креслото и чаках, докато той нещо дописваше. Изведнъж електронната фото рамка се включи и снимките започнаха да се сменят една по една. Това беше нещо ново на
бюрото му, преди не го бях виждала.

Ето го любовника ми със сина си в училището на 1 септември, ето го и синът му – усмихнат до розови балони, цялото семейство на фона на заснежените планини, там той прегръща жена си, съпругата му в синя рокля духа свещите на тортата.

Тогава за пръв път видях съпругата на любовника си. Нещо като че ли ме прикова към креслото ….

Странно, аз съм блондинка, тя е брюнетка. Имам дълга коса, а тя е с къса, тя е малко по-възрастна от мен, но колко много си приличаме! Овалът на лицето, трапчинките на бузите, бръчките около очите, когато широко се усмихва. И двете го обичахме. Можех да почувствам това в погледа й, с който тя гледаше любовника ми на снимката. И аз го обичах!

Срещнахме се преди малко повече от година, аз често се опитвах да прекратя всичко, да си тръгна, да избягам, но не ми достигаше смелост. Той всеки път, толкова сладко и
обаятелно ми прошепваше как ме чака, колко му е скучно без мен, че аз съм неговата съдба, а семейството му – е просто, една формалност.

И сега съвсем неформални, а живи хора ме гледаха от снимките. И аз почувствах, че вече не искам да се самозалъгвам. Да, има мъже, които се развеждат, но моят любовник, изглежда, се чувства комфортно в нашия Бермудски триъгълник. Не случайно, той винаги е отказвал да говори за бъдещето.

Зарязах любовника си! Срещнах правилният мъж и сега съм щастлива!

Снимките започнаха да се сменят за втори път, а аз почувствах как любимият ми се превърна във враг, който лъжеше и мен и нея. А от такъв човек аз нямах нужда: Дори и да я напусне, дори и ние да заживеем заедно, след тези снимки, аз вече не можех да му се доверя. Защото той беше толкова убедителен, когато ме излъга. И така убедително нежно гледаше жена си на снимките.

Очите ми се напълниха със сълзи!

– Ти нещо искаше ли? – Вдигайки поглед от книжата си, ме попита той.

Поклатих глава и тихо излязох от кабинета му.

Плаках няколко дни подред. С една приятелка, след това с друга, хлипайки и тихичко, съжалявайки и ядосвайки се. За да не се изкуша в момент на слабост да му се обадя, дадох телефона си на една приятелка. Цялата се подух от сълзи. На четвъртия ден от погребването на тази любов, настъпи някакво глупаво претръпване на чувствата. Сълзи не ми останаха, радост – също, но намерих вътре в себе си точка
нула.

Вижте още: 4 топ лъжи в които накрая, започваме сами да вярваме

Седмица по-късно от тази точка нула, аз летях за една изложба. Чаках свързващ полет на летището в Париж, а там винаги има тълпа от хора. Гледах към стотиците мъже, които бързаха, пиеха кафе, пишеха SMS-и в движение, чатиха си и мълчаха. И изведнъж си помислих: “В света има милиарди мъже, а сред тях дори не стотици, а хиляди, с които мога да бъда щастлива, така че защо съм се вкопчила в един и не се
пускам от него? Защо упорито вярвам, че именно той е моята съдба? Какво изобщо е съдбата? “.

В мен се събуди интерес. Отивах на изложба, където се събираха хиляди мъже от цял свят. Затворих очи и внимателно помолих Вселената да ме запознае с този, който ще иска интимна връзка само с една жена, който ще иска да сподели с мен пътешествията си и събиранията след работа, приятелите и леглото, домакинската работа, и мъката, и радостта – накратко, всичко, което ни поднесе животът.

И да, моля, той да бъде сам или разведен!

Два дни по-късно, в павилиона на Лондон, който представяше своите олимпийските обекти, се запознах с бъдещият си съпруг. Той беше червенокос, весел и съвършено неженен австралийски мъж. Заедно сме вече в продължение на 9 години.