Не ми е лесно да говоря за това, но трябва да го разкажа. С жена ми преживяхме толкова много за 35 години. Отгледахме прекрасни деца. Всяко от тях има здрав брак, переспективна работа. Всичко това е заслуга на жена ми, която през всичките тези години се молеше за тях.

Когато се пенсионирахме, жена ми и аз решихме да инвестираме парите си в нещо ново. И трябва да ви кажа, бях като опарен! Толкова пари никога не сме имали и аз бях на седмото небе. Струваше ми се, че животът ми се е променил.  След това ми предложиха членство в „клуба на милиардерите“. Какво повече можеше да искам?

Тогава все по-често започнаха да ме посещават мисли, че една жена не е достатъчнa за мен, въпреки че сме живели толкова много години заедно.

Закупихме луксозни автомобили, преместихме се в престижен район, започнаха да ни канят по частни приеми. Около мен имаше толкова много млади красавици, че всичките ми приятели бяха придружавани от млади девойки…

Тези момичета ме гледаха по такъв начин, че аз се разтопявах. Говориха ми такива неща, че се чувствах на върха на света. Харчех пари, без да ги броя. И тогава се запознах с Доли. Красива, секси, млада дама. Струваше ми се, че е готова на всичко и не можех да й устоя. Но Доли имаше едно условие: Трябваше да се оженя за нея.

Първата ми жена винаги ме подкрепяше във всяка ситуация и никога не ме караше да страдам. Тя направи от нашите деца успешни и щастливи хора, което е изцяло нейна заслуга. Но аз… какво точно се случи, не мога да обясня…

Доли ме покани на гости, за да се запозная с майка й. Тя беше на същата възраст като тази на жена ми и беше подготвила страхотна вечеря. Тогава тя, обяснявайки колко е загрижена за дъщеря си, започна да поставя условия. Майката на Доли е разведена. Тя и нейната дъщеря ми дадоха три месеца да се разведа с жена си и да уредя въпросите. В противен случай, нямаше да се виждам повече с Доли. Обещах ли да направя всичко така, както те искат? Не си спомням.

У дома аз започнах да обвинявам съпругата си за всичко. Ние се карахме всеки ден и аз започнах да я мразя. На семейния съвет реших да я „довърша“. Отворих очите на роднините ни за нейните грехове, сред които бяха наднорменото й тегло и фанатичната вяра. Аз сравнявах нейните молитви с магии и дори я обвиних във връзка със свещеника…

Бившата ми съпруга смело издържа моята атака и на края каза: „Знам какво се е случило и те отстъпвам на тази млада красавица, с която се виждаш”. Тогава всички роднини се нахвърлиха върху нея. Веднъж жена ми помогна на по-малката ми сестра в ужасна ситуация, а сега тя дори удари собствената си спасителка. А аз просто гледах.

На същия ден жена ми си тръгна. Тя не взе нищо със себе си, макар че повечето от нещата в къщата й принадлежаха. Аз дори успях да убедя децата, които  първоначално се опитваха да се намесят.

За Доли платих доста голям откуп от алчните й роднини. Точно две седмици по време на медения ни месец, аз се чувствах като цар. Кой не би бил доволен, когато по време на парти бивах придружен от секси дама? Но това е всичко. Сега живея в ада.

С Доли спестяванията ми се топяха пред очите. Тя е безсърдечна и невежа. Ние дори спряхме да правим любов: Започнах да имам проблеми в мъжката сфера. Изглеждаше, че тя си имаше някого.

Не можех на никого да си го призная. Липсваше ми съпругата ми. Липсваше ми нейното добро сърце. Никой не контролираше храната ми и затова развих няколко заболявания. Доли не правише нищо по цял ден и си седеше у дома. Тя ми роди дете, но то мое ли е? Общуването с него не ми носеше такава радост, както общуването с моите деца и внуци.

Децата се отдалечиха от мен. Но тяхната майка беше добре. Бог винаги е отговорял на молитвите й. Без мен тя дори изглеждаше по-щастлива и по-млада.

Заради Доли, аз спрях да говоря със семейството си. Чувствах се като затворник – в душата си и в собствената си къща. Грешката, която направих, беше ужасна, но не можех да кажа на никого за нея. Страдах и се усмихвах. Има неща, които дори не мога да напиша в писмото си.

Вижте още: Ето какъв съвет дал бащата на младоженеца преди брачната нощ!

Не става дума за Доли. Дори и да беше ангел, сега разбирам, че не може да искаш да преживееш възход, когато залезът е дошъл в живота ти. Колкото и да исках, не можех да изглеждам като мъж, който е на края на пубертета.

Бих дал всичко, за да се върна обратно на мястото си. Понякога си мечтая за това колко чудесно би било да остарея с тези, с които прекарах младостта си. Завиждам на двойките, които са запазили брака си в зряла възраст.

Аз все още имам надежда да се помиря със съпругата си, но тя не ме допуска до себе си. Изпращах й подаръци, но тя ги връщаше. Казва, че ми е простила, но няма желание да има нещо общо с мен.

Боже, помогни ми…