Правилата, както е известно, са създадени, за да се нарушават. Има обаче някои, които трябва да бъдат спазвани. Например, правилата на етикета. Ето десет добри правила за добрия тон, които може да сте пропуснали.
Кашляйте с лявата ръка
Дясната ръка се счита за социална, а лявата – за лична. С дясната ръка обикновено жестикулираме, ръкуваме се с други хора, даваме въздушни целувки. Следователно, когато кашляме, ако прикрием устата си с дясната си ръка, е нарушение на правилата. Използвайте само лявата си ръка – тази, която също трябва да използвате при кихане, например.
Никакви шапки и торбички
Страшният сън на всеки етичен маниак (има такива): жена влиза в стаята, сяда без да си свали шапката и слага полиетиленовата торбичка на коленете си. В този ужасен сън три важни точки се разбиват наведнъж: никакви шапки освен на улицата, никакви пакети вместо чанти и никакви чанти по принцип в скута. Нюансът е в това, че всички тези правила лесно се нарушават в реалния живот, и то много често. Между другото, за шапките: става дума именно за шапки, които дамите носят навсякъде.
Носете чантата на дясното си рамо
Вече разбрахте, че дясната ръка е социалната и затова, за да ви бъде удобно да я протегнете за ръкостискане или целувка, трябва да я държите свободна. Поставяйте чантата на дясното си рамо или я поставете на пода. Важно е да запомните, че просто трябва да поставите чантата отдясно. Знаем, че е неудобно: поставете я отдясно, след това я вземате и я преместете отляво. Но какво да се прави, това е по етикет! Във всички случаи, спазвайки правилата, ще изглеждате по-достойни от тези, които провисват чантите на столовете си. Да, ако не знаехте и вие щяхте да направите това.
Чантата ви не трябва да е тежка
Границата между позволено и забранено понякога е тънка и незабележима. Човек, който носи жена си на ръце, предизвиква възхищение, докато мъж, който носи женска чанта, заслужава отнемане на имуществото (шега). Но, наистина, жената трябва сама да носи чантата си. Носите ли в чантата си козметика, роман и зарядно за телефона? Може би тренирате мускулите на ръцете си? Нашият съвет е да пожертвате романа.
Не слагайте нищо на масата
Сядате на масата? Забравете за съдържанието в джобовете си – всички тези ключове, портмонета, очила, ръкавици и други аксесоари. Тяхното място е навсякъде другаде, но не и на масата. Поставете до вас стол, помолете партньора ви да реши този проблем, но не “на масата”. Същото важи и за телефона – мястото му също не е там. Знаем, че това е трудно, но се опитайте поне веднъж да не използвате следващата пауза за влизане във facebook – ще почувствате, че вашият живот е изпълнен с ново съдържание. Между другото, всъщност трябва да сядате на масата от лявата страна и да ставате отдясно. Така че, повярвайте на неизвестните автори на правилата и ще избегнете сблъсъци на масата. Моментът е все още спорен, но има правило, според което никога не трябва другите да знаят причината, поради която сте отсъствали от масата. Може би това е разбираемо, но все пак – от вас се изисква да ограничите краткото “Извинете” и да напуснете масата.
Сол без черен пипер няма
Тук всичко е ясно: солта и черния пипер образуват едно цяло и те не трябва да се разделят. Помолиха ли ви да подадете солта? Не питайте, а я подайте заедно с пипера. И бъдете достатъчно любезни, за да направите това обратно на часовниковата стрелка. Защо? Репетирайте и ще разберете. Движението на дясната ръка по посока на часовниковата стрелка е по-трудно. Не искате да засипете съседа на масата с подправки?
Отляво на жената
Етикетът понякога е неудобство. Дали да се съобразите с него е ваше право. Тук например, правилото е, изисканият мъж да върви до жената само от лявата й страна. Ходенето от дясната страна е разрешено само за военнослужещи, на които може да им се наложи да отдадат на някого чест. Очевидно е, че това правило е от едно време, когато, беше пълно с военни и се ходеше на срещи в униформа. А какво да правят цивилните, освен и те да предпочетат дясната страна? А ако, в крайна сметка, на самата жена ѝ е по-удобно да вървите отляво? Има много въпроси и за да не усложнявате живота си, всеки решава това сам за себе си. Компромисен (и разумен) вариант е да попитате жената от коя страна ще й бъде по-удобно да вървите до нея. Това е достатъчно, за да запазите етикета и да постигнете удобство.
„Да отидем на ресторант“ е същото като „Плати си сметката“
Известно е, че светът се е променил, а феминистките са спечелили. Е, добре, ако е така. Но светът се е променил, а правилата на етикета са останали същите. Което не е лошо. Когато мъжът казва на жената: “Каня те на вечеря”, това независимо от повода на практика означава “аз ще платя”. Ако чуете спокойно и приятелско “Добре. Нека да отидем на ресторант”, не забравяйте, че според етикета това означава “Скъпа, ти ще си платиш сметката сама”. Възможно е мъжът да не знае какво наистина стои зад подобна формулировка. По-скоро той дори не е имал и това предвид и, разбира се, ще ви плати. Но все пак ще бъде по-добре, ако в мека форма го уточните. И като цяло, какъв е този тон: “Да вървим!”? Да, феминизмът е спечелил, но не може ли повече да уважаваме другия… в смисъл противоположния пол?
Не се извинявайте два пъти
Сергей Довлатов пише, че ако авторът иска да опише грузински акцент в текст, достатъчно е да го покаже веднъж, а след това читателят сам ще перафразира акцента на героя. Същата история е с извинението. Виновни ли сте? Поискайте прошка. Извиниха ли ви се, простиха ли ви? Ако случаят е изчерпан, темата е затворена, повторното “Прости ми, моля,” не е необходимо, дори и да се чувствате още виновни. По-важното е да не повтаряте грешката, отколкото да искате прошка милион пъти.
Вижте още: Къща, която изглежда скучно, но отвътре е истински лукс!
Грехове и услуги – само за вас
Най-ценното от правилата, което може би не знаете, са девет незаменими тайни, които никога не трябва да споделяте. Необходимо е да пазите в тайна следното: възраст, богатство, дом, молитва, състав на лекарства, любовни връзки, подарък, чест и позор. Звучи старомодно, поетично и много мъдро. Някои от правилата вероятно са остарели, но както се казва, са завинаги. И наистина ли възпитаният човек би споделил молитва, грехове или заслуги? Не, не би…
