Депресията засяга милиони хора по света и едва напоследък започва да се говори повече и по-открито за нея.

Сара Шустер е редактор на отдела за психични разстройства в изданието The Mighty. Тя решила да разбере как депресията остава незабелязана за хората около тях.

„Повечето хора мислят, че депресията е голяма тъга и ако не сте преживявали депресия, може би няма да разберете колко дълбоко се проявява тя“, пише Сара. – Депресията се проявява по много различни начини, както очевидни, така и не очевидни. Някои хора например, трудно стават сутринта, а други без никакви проблеми отиват да работят и се справят по свой собствен начин.

Тя задала на страницата си във Facebook въпроса: „Кои са вашите действия, продиктувани от депресията, които другите не разбират?“

Отговорите били много красноречиви. Ето някои от тях:

1.

Не мога да стана от леглото, понякога с часове. Тогава съм дори уморен от мисълта да си взема душ. Ако все пак успея, искам да заспя отново.

Хората не разбират, че тревожността и депресията са толкова уморителни, колкото физическата битка с професионален боксьор.

2.

Лягам си в 21:00 и спя дълбоко до 10-11 сутринта. След това най-трудното нещо е ставането. Да си взема душ също е проблем, както и да държа подредено у дома.

Гледам сериали с часове, които изобщо не са ми интересни, защото нищо повече не ме интересува.

3.

Не обичам да говоря по телефона. Предпочитам SMS-ите. Така ми е по-спокойно. Също така избягвам хората. Не защото съм лош с тях, а защото съм сигурен, че никой не ме харесва.

4.

Не се страхувам от депресията, по-скоро хората ме плашат, като казват: „Толкова си тъжен!“. Депресията е различна за всички. Радвам се, че някои състояния са по-добри от моето, но това не ме кара да се чувствам по-добре.

5.

Приемам покана за излизане, но в последната минута отказвам. Винаги си измислям извинение, защото наистина се страхувам. В крайна сметка ми се струва, че приятелите ми не искат да ме видят, а по-скоро ме съжаляват и го правят от чувство за дълг.

6.

Понякога не ям нищо цял ден. Стомахът ми къркори, но нямам сили да стана и да си приготвя нещо за ядене.

7.

Крия се в телефона си. Да, зависим съм от него, но не като другите. Не общувам в социалните мрежи, играя игри или пазарувам онлайн, за да избягам мрачните мисли. Това е моят начин да се чувствам в безопасност.

8.

При комуникацията с хора често се затварям или мълча, но хората не разбират, че това се дължи на депресията. Те мислят, че се държа неспокойно или съм особено студен.

9.

Постоянно казвам, че съм уморен и не се чувствам добре. Хората не разбират, че депресията ме уморява не само емоционално, но и физически. Трудно ми е да намеря сили в депресивна фаза.

В резултат на това нямам време и забравям да хвърлям боклука, защото всичките ми сили отиват за най-важното.

Когато съм депресиран, често ям навън, в дома ми е бъркотия и гледам телевизия в продължение на часове или чета, за да се скрия. Но нямам просто енергия, това е всичко.

10.

Страдах от депресия. Хората обаче не забелязваха това, защото винаги се усмихвах и се шегувах, докато общувах с тях. В резултат на това създадох радостно и приятно впечатление, но вътрешно имах непрекъснато усещане за мрак, тъга и безнадеждност.

11.

Работя по празниците, за да не се налага да общувам с моите роднини. Трудно ми е да бъда в обществото, да говоря за бъдещето и за живота, затова ги избягвам.

12.

Хората ме смятат за мързелив, защото не съм работил след завършването ми на университета. Те не разбират, че искам да работя повече от всичко друго на света, но постоянният поток от негативност в главата ми ме плаши дори да напечатам формуляр за кандидатстване.

13.

Аз изолирам себе си, не разкривам потенциала си на работа поради пълната липса на интерес към нещо, пускам самоунищожителни вицове. Често казвам: „Смея се, за да не избухна в сълзи.“ За съжаление, това е вярно.

14.

Когато бях депресиран, се чувствах в лапите на някой зъл кукловод, който ми прошепва: не можеш да се радваш, нямаш желания, нямаш сила, нямаш апетит, нямаш светлина. Сякаш душата ми беше открадната.

Докато не го изпитате сами, няма да разберете. Аз дори няма да го пожелая и на най-лошия си враг.

15.

Лично аз бих искал хората да разберат, че всичко това е следствие от моята депресия: мързелувах, нямах желание да общувам с никого, не обръщах внимание на личната си хигиена и давах неадекватни отговори за всякакви неща.

16.

Показвах гняв, агресия или грубост към моите роднини, без дори да го забележа. Осъзнах своите действия и думи и страдам, че съм наранявал невинни хора.

17.

Не правя прости неща като почистване и миене, не искам да готвя и да ям. Хората мислят, че съм просто мързелив.

18.

Всеки ден се боря срещу желанието да се предам и да се опитам да докажа на себе си, че струвам.

19.

Когато се обърна към някой депресиран човек, това е защото искам да чуя, че не съм сам. А не защото имам нужда от внимание.

20.

Едва ли ще говоря в големи компании, особено когато срещам хората за пръв път. Заключвам се заради тревожност и депресия. Всъщност, ужасно се страхувам, че те не ме харесват или мислят, че съм луд или глупав…

21.

Отменям плановете си поради страхове. Седя си у дома и не ходя никъде. Едва ставам от леглото сутрин. Това е много уморително. Да отидеш на работа е мъчение. Толкова много неща! И така вече 35 години.

22.

Понякога не мога да говоря с никого няколко дни. Хората мислят, че умишлено ги пренебрегвам, въпреки че всъщност просто се затварям в себе си. Не искам да ги отблъсквам.

Понякога е много трудно, когато ме мъчат тежки мисли и нямам сили да направя дори и най-елементарните неща, които другите хора правят през цялото време, без дори да се мислят.

Вижте още: Информация, която е по-добре да не споделяте с никого!

23.

Екстремно пиянство. Повечето хора мислят, че искам да бъда „душата на компанията“ или просто да си пийна. Много от тях дори се възхищават. Но проблемите ми са много по-сериозни.

24.

Отговарям бавно. Мозъкът ми спира и не мога бързо да отговарям на въпроси. Особено когато ме питат какво искам, а не искам нищо.

Аз съм изолиран от света, защото не искам да съм в ситуация, в която трябва да отговарям. Уморявам се от това.

25.

Събуждам се с чувството за фиаско. Всяка сутрин трябва да се убеждавам, че върша добра работа, че децата ми ме обичат, че съпругът ми се нуждае от мен… И ако не отида на работа, всичко просто се отключва… Не мога да се движа…

А на вас случвало ли ви си е да се сблъсквате с депресията?