Един мъж реши да говори открито за дългата и трудна битка, която води с депресията и за възходите и паденията при употребата на антидепресанти.
“Те не са магически хапчета за щастие, но ще ви дадат енергия, за да водите нормален живот и да потърсите щастието си”.
“Само преди една година бях нещастен човек, който тънеше в отрицателни емоции и мисли. Ходех на работа, от време на време имах по някоя паническа атака, връщах се у дома, плачех и се притеснявах, че някой ще влезе с взлом в дома ми или някой от хората, които обичам, ще умре. Не беше много забавно, трябва да ви кажа.
И макар преди година да беше периодът, когато се чувствах най-зле, трябва да призная, че съм се борил с мозъка си повече от десетилетие. Но точно миналата година, се вдъхнових от откритостта и мотивацията на другите хора да призная, че имам проблем, да разбера, че не съм ужасно човешко същество, което е осъдено цял живот да се съжалява и отидох на лекар, надявайки се на терапия.
Той ми предписа антидепресанти, които отначало не исках да приемам. Но започнах да ги вземам, защото не можех да продължа да живея по начина, по който живеех. Сега, в началото на 2018 г., аз съм един от милионите хора, приемащи антидепресанти. Аз го правя вече цяла година и съм научил много за тях.
Антидепресантите не са магически хапчета за щастие и не подскачам от радост. Не танцувам по улиците, наблюдавайки навсякъде залеза и дъгата. Антидепресантите не ме освободиха от проблемите, нито ме направиха щастлив, просто ме накараха да не съм нещастен. Те са дозата жизнена енергия, която ме вади от тревожността и депресията и ми позволява да правя нещата, които ме правят щастлив, като говорене за моите емоции и грижата за домашни любимци. Без антидепресанти не можах да намеря мотивацията да изляза от леглото. Бях толкова натоварен от тежки мисли, мъчех се да бъда жив, че дори не можех да се грижа за себе си.
Антидепресантите ме водят до фаза, в която мога да функционирам почти нормално, те магически не ми носят щастие, но поне ме правят способен да го търся.
Нежеланите реакции понякога могат да бъдат лоши. През първите седмици от употребата им имах треперене, особено сутрин, което ме плашеше най-много, когато трябваше да сляза по стълбите. Също така, сънят ми беше напълно изместен и оставах буден до късно през нощта, спях по цял уикенд и т.н.
След един месец страничните ефекти отслабнаха. Единственото, което остана е чувството, че цялото ми тяло е сухо – устата, лицето, устните ми плачеха за хидратация, но се справих с това с много вода и балсам за устни. Страничните ефекти могат да бъдат плашещи, но изчезват след няколко седмици. Но ако това е твърде трудно за вас, говорете с вашия лекар за друго лечение.
След като преодолях страховете, че антидепресантите напълно ще ме променят и вече няма да съм човекът, когото бях, наред дойде скептицизмът. Какво ще стане, ако антидепресантите не ми помогнат?
И после ми помогнаха, но след няколко месеца ползите изчезнаха, аз започнах да се колебая отново и спрях да ги вземам. Това беше грешка. Отидох при лекаря, за да се оплача, че лекарствата вече не ми действат.
Той ме посъветва да променя дозата и отново се чувствах добре. Тъй като ефектът от антидепресантите не е драстичен и внезапен, понякога е трудно да го забележите. Но след това погледнах назад и осъзнах колко по-добре се чувствах, отколкото преди една година. Това, което ми носи новата година и бъдещето, остава да се види … ”
