НАЧАЛО ЛЮБОПИТНО Ето защо баба ми нямаше целулит: Спазваше няколко прости правила

Ето защо баба ми нямаше целулит: Спазваше няколко прости правила

0
Ето защо баба ми нямаше целулит: Спазваше няколко прости правила
Ето защо баба ми нямаше целулит: Спазваше няколко прости правила

Ето защо баба ми нямаше целулит: Спазваше няколко прости правила.

Баба ми Спасена живя 97 години. Умря в съня си. Тя не страдаше от тежко заболяване, нямаше високо кръвно налягане, но носеше само очила за близко виждане.
За височината й от 161 сантиметра тежеше 57 килограма, без да е била подложена на диета нито за един ден. Според нея гладът е глупост, с която момичетата насилват телата си и не могат да се радват на малките радости от живота.

Смятам, че баба ми Спасена преживя до дълбока старост, защото спазваше няколко прости правила.

1. Сутрин баба ми пиеше билков чай на гладно. Тя не знаеше какво е безалкохолна газирана напитка, но за сметка на това в кухнята, в специално чекмедже в стария дървен шкаф, тя пазеше торба с изсушени билки – жълт кантарион, мента, мащерка, невен, коприва, шипки … Баба пиеше билкови отвари няколко пъти на ден, без да държи сметка за сезона навън. Дори през лятото обичаше да си прави горещ чай, който за моя изненада, действаше по-освежаващо от най-студената напитка.

По-късно разбрах защо това е така. Тайната на горещия чай е проста – разширява кръвоносните съдове и увеличава потенето и излишъкът от топлина изчезва с него. Така че тялото се охлажда. Ето защо в топлите страни пият горещ чай, за да се охладят.

2. Баба закусваше един час след сутрешния чай. Нейната закуска, за разлика от теорията, която гласи, че закуската трябва да бъде най-обилното ядене през деня, беше проста и малка по количество.

През пролетта и лятото тя похапваше по един-два сезонни плода, или филия хляб, домашна извара/сирене и домат – набран от градината.

3. Баба не беше най-екзотичната готвачка в света, така че за обяд подготвяше манджи от “това, което има”. Нейните ястия бяха прости, с малко продукти, но много вкусни.

4. Баба не познаваше днешните подправки, но редовно използваше сол, магданоз, мащерка, мента, босилек, розмарин …

Тя казаше, че човек трябва да използва само растения, които растат в родината му.

5. Баба не пържеше, освен мекиците, които бяха традиционни за неделната закуска. Не готвеше мазна храна, но редовно използваше свинска мас, приготвена лично от умелите й ръце.

6. Баба рядко похапваше нещо за вечеря, но все пак имаше малка специална чаша, в която сипваше не повече от 50 мл. домашна ракия, която тя обичаше да пие бавно. Често се шегуваше, че това е нейното хапче за сън. Не отказваше и чаша червено вино.

7. Баба винаги ядеше онова, което е за сезона си. През пролетта и лятото бяха преснте салати и плодове. В края на есента и зимата – също.

Зимните й салати бяха от цвекло, ряпа, моркови, кисело зеле или някаква вкусна домашна туршийка.

Не трябва да забравяме ябълките и крушите, които се консумират свежи или се пекат във фурната. През зимата нямаше седмица, в която баба да не изпече тиква, която според нея беше идеалният десерт.

8. Винаги имаше много чесън и лют пипер на масата, ако се похапваше нещо солено.

През студените месеци на годината тя правеше нещо, което наричаше салата. В дълбока купа изсипваше доматен сок, нарязан пресен праз и супена лъжица олио. Не знаете колко вкусно е.

9. Баба рядко пиеше мляко, но затова с удоволствие пиеше айрян и мътеница. От млечните продукти обичаше домашно приготвена извара, сирене и масло. Сиренето беше лукс, който рядко присъстваше на трапезата.

10. Баба не беше вегетарианец, но строго спазваше всеки пост. Тя рядко ядеше месо.

11. С другите баби от махалата имаха ритуал. Всяка сряда следобед отиваха на сладкарница, където задължително поръчваха по две тулумби и голяма боза.

В събота следобед те се събраха у една от тях, пиейки турско кафе, в комбинация с домашно сладко. Два дни в седмицата, в които баба ми консумираше рафинирана захар.

12. Баба никога не стоеше дълго на едно място. Дори и през зимните месеци, когато нямаше работа в градината, тя все пак си намираше нещо да свърши навън, да бъде на чист въздух и преди всичко да е в движение.

13. И нещо последно, но важно. Умът на баба не беше зает с мисли за кариера, пари и материално богатство.

Тя живееше от сутрин за вечер, от днес за утре, ден за ден, така че винаги е беше в добро състояние на духа.