Една пораснала вече дъщеря отишла при майка си и я помолила за съвет:

– Мамо, много обичам съпруга си. Но наскоро срещнах друг мъж, а сега само той е в мислите ми. Не искам да изневеря на моя съпруг, даже в мислите си, но нямам силата да изтръгна от душата си грешните чувства към другия мъж. Какво да правя?

Ето какво отговорила майката на тези думи на дъщеря си:

– Дъще, чувствата ни са цветя, които растат в душата ни.
В душата ти сега има две цветя. Едното от тях е бледо, но нежно и така благородно цвете на любовта към съпруга ти, което сами си засадила. То ще цъфти цял живот и ще донесе радостни плодове, ако го поливаш.

Другото цвете е ярко, но отровно цвете на страстта, пораснало в душата ти, без да пита и като плевел краде цялата сила от първото цвете. Въпреки това, то е краткотрайно и безплодно, без значение колко го поливаш. Дъще, не е по силите ти да изтръгнеш второто цвете от душата си. То е там.

Но винаги имаш избор. Винаги можеш да избираш кое цвете да поливаш и кое не. Ако поливаш първото, то втората скоро ще изсъхне и ще спре да трови душата ти.