Емоциите са нематериални, но осезаеми. Въпреки, че ги преживяваме от дълбините на душата си, е трудно да ги класифицираме и да ги отнесем към определени категории. Емоциите се считат за най-важните фактори, влияещи върху здравето и болестите.

Емоциите са основната сила в човешката психика. Всеки от нас в ежедневието си изживява периоди на гняв, радост, замисляне, тъга и страх. Тези емоции обикновено са оправдани.

Естествено е да се ядосвате, когато нещо ви пречи, да сте щастливи, когато нещо се е случило, и замислени, ако вниманието ви е насочено навътре, да се разстройвате от загубата и да се притеснявате пред опасностите. Въпреки това, когато всяко едно състояние преобладава в нашия вътрешен свят или външно поведение, то се намесва в хода на ежедневието и нарушава плавния поток на енергия.

5 емоции, които могат да причинят болести

Петте емоции са свързани с пет фази. Прекомерните емоции пораждат дисбаланс. Гневът предизвиква прилив на енергия, който бързо нараства и изведнъж избухва. Радостта разсейва енергията, тя се пръска и се губи. Когато човек е обсебен от радост, той изпитва лекомислие и слабост, изтощение и слабост, както след особено горещ ден.

Замислянето пречи и задържа енергията, движенията стават бавни, което води до застой. Човек става мързелив и инертен. Точно като понижаващата влажност при високи температури в края на лятото, тя действа бавно и апатично. Скръбта прекратява ефекта на енергията. Това усещане има способността да се компресира и забавя. Човек, изпаднал в тъга, се откъсва от света, чувствата му спадат и мотивацията изчезва като есенните листа. От страха спада енергията. Когато животът е в опасност, човек се сковава от страх и губи контрол над себе си. Хората замръзват от страх, като през зимата при жесток студ.

Емоциите са нематериални, но осезаеми. Въпреки, че ги изпитваме от дълбините на душата си, е трудно да ги класифицираме и отнесем към определени категории. В китайската медицина емоциите се считат за най-важните фактори, влияещи върху здравето и болестите. Вятърът и гневът са особено вредни за черния дроб, топлината и радостта – за сърцето, влажността и замислянето – за далака, сухотата и тъгата – за белите дробове, студа и страха – за бъбреците.

Гняв

Ако гневът надделява, човек лесно се разстройва от провал и не е в състояние правилно да сдържа чувствата си. Поведението му е погрешно и импулсивно. Той се втурва от една крайност в друга, от концентриран интерес към скучно безразличие. Нестабилността на емоциите и непредсказуемостта на действията водят до неравномерно циркулиране на енергията, създавайки общо състояние на напрежение.

Хората, обсебени от гнева, често водят двоен живот. Обикновено те показват голяма самодисциплина, за да поддържат сдържаност и контрол върху себе си. Но когато стресът ескалира или човек отслабва исканията към себе си, избухва атака на гняв, придружена от безсмислено, импулсивно поведение.

По време на работа човек може да бъде старателен, педантичен и изобретателен, но през уикенда, особено след няколко чашки, той избухва. Такива хора често имат язви, хемороиди и мигрена.

Радост

Когато принципът на удоволствия доминира в живота на човек, той губи способността да задържа запаси от енергия, започва да търси удовлетворение на всеки етап от живота си и се изтощава с непрестанното търсене на все по-силно стимулиране. На външен вид той изглежда като любител на забавлението и романтик, но всъщност не е в състояние да поддържа интерес и приятно вълнение без външни „стимули“ и вниманието на други хора.

Такъв човек не обича самотата. Самият той в компания просто се разгръща. Той е предразположен към неконтролирана тревожност, безсъние, отчаяние. Повишената раздразнителност се проявява в хихикания, приказливост и замаяност.

Хората от този тип харчат енергията си, изгаряйки свещта на живота от два края. Ако не са изпълнени с вълнение, те са опустошени и се чувстват безнадеждни. Високото ниво на активност предизвиква ускоряване на метаболизма, което може да доведе до хипогликемия, анорексия или шизофрения. В живота такъв човек често е объркан, склонен към колебание и безпокойство.

Замисленост

Ако човек е твърде склонен да мисли и разсъждава, той често попада в силата на смущаващи мисли и идеи. Прекомерното внимание към детайла може да го измъчва и мислите му могат да го затворят в омагьосан кръг, от който той не е в състояние да излезе. Подобна мания го откъсва от свежите мисли и чувства, въпреки че носи безопасност. Но в същото време животът на такъв човек е скучен и монотонен, а отсъствието на тревожност не носи радост.

Такива хора са склонни към апатия и скука. В същото време те имат свойствата на вълшебни помощници. Другите могат да разчитат на такъв човек, тъй като той е грижовен, склонен към съчувствие. Ако работата или грижата за другите не изискват усилия от негова страна, той може да стане инертен. В това състояние енергията му застоява, причинявайки лошо храносмилане, тежест и летаргия.

Скръб

Когато човек скърби, той изгражда стени за света и се предпазва от радостите на привързаността и болката от загубата. Той подрежда живота си така, че да избягва риска и страстните капризи. Той може да е склонен към користолюбие, притежание и власт, опитвайки се да контролира околната си среда. От съображения за самозащита такъв човек става недостижим за истинска интимност. Той е приятен, но студен, лесно започва да презира хората, които му се струват разкрепостени и недисциплинирани. Става му неприятно, когато показва емоциите си.

Животът на такъв човек е организиран така, че да не издава чувствата си. Изглежда, че е подреден, организиран, всичко е щателно построено от него. Ако загуби подредения ред на живота си, той става напълно уязвим и се чувства в опасност. Основната му грижа е контролът, който става все по-голям. Такива хора имат астма, запек и фригидност. Те са предпазливи от към вълнение и чувства.

Страх

Страхът се разкрива, когато оцеляването е под въпрос. Човек в страх търси само изход. В живота му преобладава очакването за опасност, затова той е изолиран и се крие от света. Той е завладян от хитрост и подозрителност, не се доверява на никого и предпочита самотата. Това е отшелник и самотник. Той очаква най-лошото, вярвайки, че опасността го очаква зад всеки ъгъл.

Вижте още: Инфаркт и вода: всичко за тях, което не знаем…

Над него висят облаци мрак и неприятни мисли. Той е критичен, циничен, уверен, че светът е враждебен, опасен и неприятелски по природа. Сред хората той стои отделен. Изолацията може в крайна сметка да го откъсне от живота, правейки го студен, твърд като камък и бездушен. В своята строгост той може да страда от артрит, глухота и сенилна деменция.