НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Безсънни нощи, сълзи и нерви – заслужаваше ли си?

Безсънни нощи, сълзи и нерви – заслужаваше ли си?

0
Безсънни нощи, сълзи и нерви - заслужаваше ли си?
Безсънни нощи, сълзи и нерви - заслужаваше ли си?

Безсънни нощи, сълзи и нерви – струваше ли си?

Един ден бръчките ще нарисуват дълбоки линии по лицето ви. Коленете постепенно ще започнат да ви предават, ще започнете да се подгърбвате. Ръката ви ще бъде пълна с хапчета, на повечето от които няма да знаете името, бързо ще ги погълнете с надеждата да излекувате някоя от болките си.

Те ще се успокоят, но няма да изчезнат напълно. Старостта ще направи своето, никой не е успял да й избяга. Ще бъдете завладени от всичко това, от носталгията ще започне да ви боли душата, самотата ще завладее сърцето ви.

Въпреки това, ще дойде ден, когато старостта ще ви попита къде е бил умът ви:

  • когато сте си губили времето с хора, които очевидно не са ви заслужавали
  • когато сте се ядосвали за работата, лошия шеф, колегите, които са ви забивали нож в гърба, истински майстори на лицемерието и лъжите
  • когато сте плакали за момчето (момичето), което ви е предало, а вие сте му предложили сърцето си
  • когато пилеехте толкова много енергия за подреждане на дома си и отново не бяхте щастливи?
  • когато сте пропуснали всички важни събития със семейството си, за да останете по-дълго на работа, да спечелите повече пари, за да обновите дома си

Старостта се очертава в огледалото, в което се оглеждате и пита: къде ви беше ума, когато почти загубихте здравето си в името на работата, неблагодарните хора, лошите партньори, ненаситна жажда за повече пари?

Къде ви беше умът когато не излизахте от вкъщи седмици наред, когато си мислехте, че не изглеждате достатъчно добре, не достатъчно умен, не достатъчно успешен и никога не струващ достатъчно?

Къде ви беше умът, когато се поставяхте на последно място, стремейки се да угодите на всички, когато тези хора не го заслужаваха? Губехте си времето за неблагодарни хора, вместо за тези, които наистина искаха вашето внимание.

Къде ви беше умът, когато следвахте мнението на някой друг, когато отчаяно се опитвахте да влезете в нечии обувки, чужди мисли и очаквания, така че моделирахте живота си, сякаш е от пластилин, просто за да се впишете в нечий друг начин на мислене? Какъв е смисълът от всичко това?

Ще каже ли някой благодаря? Заслужаваше ли си постоянно да размишляваме и да живеем с мисълта – какво биха казали другите?

Вижте още: Рецепта за тесто без мляко и яйца – идеално за кифлички и пица

Старостта ще ви попита – къде ти беше умът? Заслужаваше ли си? Дали всички сълзи, всички нерви, всички жертви и всички безсънни нощи си заслужаваха за това, което си днес?