Като бумеранг – това, което правиш или даваш, се връща към теб

Всичко на този свят се връща като бумеранг. Много често се ядосваме, когато нещо нередно се случи и дори осъждаме хората, които ни ядосват. Но рядко си мислим, че самите ние може да се окажем в такава ситуация, когато някой ще ни се ядоса. Всичко на този свят се връща като бумеранг. Трябва да запомним това, за да не правим грешки, за които ще съжаляваме.

Един старец се преместил да живее със сина си, снаха си и четиригодишния си внук.

Ръцете му треперели, едва виждал, походката му не била стабилна.

Семейството се хранело заедно на масата, но старецът с треперещи ръце и лошо зрение затруднявал този процес. Разливал супата от лъжицата на пода, докато държал чаша в ръцете си, млякото се разливало върху покривката.

Синът и снахата все повече се дразнели заради това. „Трябва да направим нещо“, казал синът. „Вече ми писна как той яде шумно, разлива мляко и разсипва храна на пода.“

Съпругът и съпругата решили да сложат отделна малка маса в ъгъла на стаята. Там дядото започнал да се храни сам, докато останалата част от семейството се наслаждавала на обяда. След като дядото счупил два пъти чиниите, те започнали да му сервират храната в дървена купа. Когато някой от семейството хвърлел бегъл поглед към дядото, понякога имал сълзи в очите, защото бил напълно сам. Оттогава единствените думи, които чувал, били забележки, че изпуска вилицата си или разсипва храната.

Четиригодишното момче наблюдавало всичко мълчаливо. Една вечер, преди вечеря, баща му го забелязал да играе с дървена клечка на пода. Той попитал нежно детето: „Какво правиш?“

Момчето уверено отговорило: „Правя малка купа за теб и мама, от която ще ядете, когато порасна.“

Момчето се усмихнало и продължило да си играе. Тези думи толкова развълнували родителите, че останали без думи. Тогава по лицата им потекли сълзи. Въпреки че не казали нито една дума, и двамата знаели какво трябва да направят.

Вижте още: Питка със сирене за цялото семейство. Най-вкусната рецепта

Същата вечер синът отишъл при баща си, хванал му ръката и нежно го завел обратно на семейната трапеза. Всички останали дни той се хранел със семейството си. И по някаква причина нито съпругът, нито съпругата се притеснявали вече, когато вилицата падала, млякото се разливало или покривката се цапала.