Отговор на въпроса си ще получите, като изберете една карта

Искате ли да получите отговор на въпроса, който ви притеснява отдавна? Помислете за число от 1 до 12 и прочетете съответната притча. Тя съдържа отговора.

Карта номер 1 – любов
Дошло време един могъщ цар да определи наследник. Не било лесно, защото синовете му близнаци били еднакво умни, смели и достойни. Тогава той подарил на всеки от тях торбичка със семена от цветя, казвайки: „Този, който ги съхрани по-добре, ще стане владетел“. Първият брат скрил подаръка в сандък, вторият ги засадил. Три години по-късно кралят поискал добрината обратно. Първият син извадил семената от сандъка и разбрал, че са плесенясали. А вторият показал на баща си красива цветна градина: „Ето вашите семена, когато узреят, ще ги събера и ще ви ги върна.“ Познайте кой е получил трона.

Поука: любовта, като семената, трябва да бъде засята. В противен случай няма да бъде нужна на никого.

Карта номер 2 – противопоставяне
Веднъж търговец, минаващ край плантацията, видял роб. Спрял, нахранил го, напоил го и го съжалил. На което робът отговорил: – Всичко минава, и това ще мине. След 3 години те отново се срещнали. Робът станал везир. Бившият бедняк щедро посипвал търговеца с бижута и изрекъл същата фраза. Следващият път търговецът дошъл на гроба на везира и видял, че на гроба не написано: „Всичко минава“. „Е, тук няма да проработи“, помислил си той горчиво. Няколко години по-късно надписът бил изтрит. Едва тогава търговецът се съгласил: „Наистина всичко отминава“.

Поука: дори ходът на събитията да не отговаря на вашите желания, не хабете енергията си – всичко ще се реши от само себе си.

Карта номер 3 – приемане на себе си
Рано сутринта, излизайки в градината, царят намерил там повехнали растения. Дъбът умирал, защото не можел да бъде висок като бора. Борът съхнел, защото не можел да роди като гроздето. А гроздето вехнело, защото не можело да ухае на роза. Единствено орловите нокти цъфтели обилно. Защо? Ето отговора, който царят получил: „Разбрах, че като ме посадихте, искахте да порасна като орлови нокти. И реших: тъй като не мога да бъда нищо друго, ще се постарая да бъда най-добрият представител на моя род.“

Поука: ако Бог пожелае да създаде Христос или Буда отново, той лесно би го направил. Но вие сте му били нужни. Отнасяйте се с решението на Всемогъщия с уважение и приемете себе си такъв, какъвто сте.

Карта номер 4 – мъдрост
Побелял беззъб шейх дошъл при лекаря и започнал да се оплаква: – О, ти, помагаш на всички хора, помогни и на мен. Щом заспя, започвам да сънувам. Сънувам, че отивам на площада пред харема. А жените там са възхитителни, като цветята на прекрасна градина. Но щом се появя на двора, всички те изчезват изведнъж през таен изход. Лекарят набръчкал челото си, започнал да мисли и накрая попитал: вероятно искате прах или лекарство от мен, за да се отървете от този сън.

Шейхът погледнал лекаря с празен поглед и възкликнал: – не е това! Единственото, което искам, е вратите на тайния изход да са заключени и тогава жените да не могат да избягат от мен.

Поука: хората биха били щастливи, ако искат само онова, което им принадлежи по право. Но те мечтаят да притежават чуждата собственост.

Карта номер 5 – общност
Философът имал един чифт обувки. Един ден той помолил обущаря да ги поправи спешно. „Вече затварям – отговорил той, така че не мога да оправя обувките ви сега. Елате утре за тях утре? – Имам само един чифт обувки и не мога без тях. – Не е страшно! Ще ви дам обувки за един ден. – Какво? Да нося чужди обувки? За кого ме вземаш? – Защо сте против да носите чужди обувки? Нямате нищо против да носите чужди мисли и идеи в главата си, нали?

Поука: няма нищо на света, което да принадлежи изключително само на вас. Всъщност, всичко е общо. Дори мислите. Помислете за това през свободното си време.

Карта номер 6 – енергия
Някога Ангулимала бил малтретиран от обществото. Мъжът се ядосал и за отмъщение обещал да отнеме живота на хиляда души. Отсечете пръст на всеки и направете колие от тях. Жертвите били 999, когато Ангулимала се срещнал с Буда. Мъдрецът помолил убиеца да изпълни последното му желание: – Отсечете клона на това красиво дърво. Донесете ми го – искам да разгледам по-отблизо. И след това го прикрепете обратно към дървото. Ангулимала изненадано повдигнал вежди и Буда продължил: „Ако не можеш да създадеш, нямаш право да унищожаваш.

Поука: превърнете енергията в полезно нещо, в противен случай тя ще намери различен начин на изразяване – гняв, ярост, агресия.

Карта номер 7 – светлина на пътя
В тъмна нощ двама души се изгубили в гъста гора. И двамата било страшно уплашени, но се държали по различен начин. Единият от пътешествениците беше философ, а другият мистик. Първият мислил за причината за незавидното си положение, а вторият просто вярвал в съдбата. Изведнъж, се появила силна гръмотевична буря. Проблеснала светкавица. В този момент философът погледнал към небето, както обикновено разсъждавал и изгубил пътя си. Мистикът погледнал към пътеката и по време на проблясъка на светлината видял правилния път.

Поука: гледайте внимателно пътя и без колебание продължете напред! Философстването е умствен процес, няма да ви доведе до вашата цел. За да постигнете успех, трябва да действате.

Карта номер 8 – благодарност
Свечерявало се, когато възрастна поклонничка се скитала из селото и започнала да моли местните жители да пренощува при тях. Почукала на всички врати, но никой не отворил. Измъчвана от студ и глад, тя заспала под едно овощно дърво. В полунощ се събудила и видяла колко необикновено красиви са цъфтящите клони на ябълковото дърво на лунната светлина. Жената станала, поклонила се и благодарила на хората, че не я пуснали за през нощта. Върнала се у дома и нарисувала известна картина

Поука: приемете всичко, което животът ви дава с благодарност. За човешкото развитие и болката, и удоволствието са еднакво необходими.

Карта номер 9 – надежда
Това е притча за ловец, изгубен в джунглата. В продължение на три дни той скитал сам през живия лабиринт и най-сетне се натъкнал на друг клетник. Мъжете се прегърнали и за известно време и двамата било невероятно щастливи. И тогава те се попитали един друг защо са толкова щастливи. Първият казал: „Загубих се и вече се отчаях, че ще срещна някого. Вторият отговорил: – Аз също се изгубих и се надявах да срещна някой, който ще ми покаже пътя. Но, ако и двамата не знаем пътя, няма за какво да се радваме. Сега ще се скитаме заедно.

Поука: щастието заедно е възможно само когато хората знаят как да бъдат щастливи сами. В противен случай те се правят един друг още по-нещастни.

Карта номер 10 – семейство
Исус бил много млад, когато Мария и Йосиф го завели в Йерусалим за Пасха. Детето се изгубило сред тълпата. Родителите дълго го търсили, след това го намерили сред книжовниците. Момчето разговаряло с мъдреците и те се удивили на детския му ум. Йосиф попитал Исус:- Защо си тук? Майка ти и аз цял ден те търсим. – Защо ще ме потърсите? Зает съм с делата на баща си.- Аз съм твой баща и съм дърводелец. А ти седиш сред книжовниците, – възмутил се Йосиф.- Имах предвид духовния си баща.

Поука: рано или късно детето трябва да се откъсне от родителите си, да стане независимо не само физически, но и духовно.

Карта номер 11 – портите на Рая
Един самурай дошъл при дзен учителя с въпроса: „Има ли ад и рай? И къде е портата им? „- Кой си ти? – попитал той. – Самурай – отговорил гостът.- Самурай? Защо, приличаш на скитник!

Гордостта на воина била наранена и той без колебание извадил меча си. Мъдрецът се усмихнал и казал: – Ето вашия отговор. Адът и Раят не са географски понятия, а психологически. Те са вътре в нас. И двете врати са близо. Действайки несъзнателно, ние отваряме портите на ада, а съзнателно – на рая.

Поука: Научете се да контролирате своите чувства и действия. И няма значение какво правите – основното е да бъдете съзнателни.

Вижте още: Неверният съпруг получи запомняща се изненада за рождения ден

Карта номер 12 – пътешествие
Учителят и ученикът минали през селото в деня на голям празник. Когато се приближили до главния площад, звукът от барабани и виковете на хората станали толкова силни, че ученикът покрил ушите си с длани. Но за негова изненада учителят, танцувайки, отишъл все по-навътре и по-навътре до центъра на площада, до мястото на основното действие. След като празникът приключил и хората, изморени, се прибрали, ученикът попитал учителя: – Учителю, как успяхте да се радвате и да празнувате при такъв шум? Дори не чувах мислите си! „Ти беше настроен за шум, приятелю, но за хората от това село това беше музика. Просто възприемах тези звуци по същия начин, както и те. Повечето хора преминават през живота, възприемайки само шума. Нека продължим по пътя, слушайки музика.