Децата са неблагодарни и често забравят за своите родители. Тъжен разказ на една майка.

Ожених се много млада: на 18 години.

С моя Михаил учихме в един клас. Мина една година след сватбата и аз забременях. Роди ни се прекрасно момиче. Прекъснах обучението, съпругът ми също и започна работа на няколко места.

След това се записах задочно. Ситуацията започна да се подобрява малко, но изведнъж научих, че съм бременна с второто си дете. Тогава живеехме под наем. Парите не ни стигаха.

Нямах време за почти нищо, защото самата аз отглеждах две деца и в същото време все пак трябваше да довърша обучението си. След като завърших университет, отидох да работя в завода където работеше съпруга ми. Децата вече ходеха на детска градина. Финансовото ни състояние се подобри, успяхме да отидем и на море. По-късно дори станахме законни собственици на този апартамент.

На 31-годишна възраст обаче се случи нещо, от което много се страхувах – забременях с третото си дете. Съпругът ми отново трябваше да работи повече, защото аз останах у дома. Така децата растяха, а аз си намерих работа на непълен работен ден, за да помагам финансово.

Най-голямата дъщеря беше трета година в университета, когато ни каза, че иска да се омъжи. Разбира се, трябваше сериозно да се охарчим за сватбата и всичко останало. По-късно им помогнахме за закупуването на апартамент. В крайна сметка ние разбирахме повече от всеки друг, че без лично жилище нормалният семеен живот е труден.

Синът ни също поиска да му помогнем със закупуването на жилище и кола. Тогава бяхме шокирани, но той твърдеше, че обичаме сестра му повече от него. Съпругът ми изтегли нов заем за апартамент, а аз за кола.

Най-малката ни дъщеря никога не ни е молила за нищо. Но знаехме, че и тя трябва да си купи къща, защото не може да делим децата си. За да направим това, отново влязохме в дългове.

На прага на старостта, не усетихме кога съпругът ми се разболя. Трябваше да се грижа за него и бях принудена да напусна работа 2 години преди пенсиониране. След лечението обаче той се оправи и аз въздъхнах с облекчение. През цялото това време никое от децата не посети баща си.

Вижте още: Интересен тест: Какво е моментното ви състояние и какво да направите?

Най-голямата дъщеря каза, че има малко дете и не може да дойде. Синът не го пускали от работа, а най-малката отиде да живее в чужбина след завършване на училище. Така цял живот се грижехме за тях, а те общуваха с нас само когато им давахме пари. Тъжно е да осъзнаем, че със съпруга ми останахме напълно сами и децата са неблагодарни.