НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Тъжен разказ на една майка, изоставена от децата си

Тъжен разказ на една майка, изоставена от децата си

Децата са неблагодарни. Забравят за своите родители
Децата са неблагодарни. Забравят за своите родители

Децата са неблагодарни и често забравят за своите родители. Тъжен разказ на една майка.

Ожених се много млада: на 18 години.

С моя Михаил учихме в един клас. Мина една година след сватбата и аз забременях. Роди ни се прекрасно момиче. Прекъснах обучението, съпругът ми също и започна работа на няколко места.

След това се записах задочно. Ситуацията започна да се подобрява малко, но изведнъж научих, че съм бременна с второто си дете. Тогава живеехме под наем. Парите не ни стигаха.

Нямах време за почти нищо, защото самата аз отглеждах две деца и в същото време все пак трябваше да довърша обучението си. След като завърших университет, отидох да работя в завода където работеше съпруга ми. Децата вече ходеха на детска градина. Финансовото ни състояние се подобри, успяхме да отидем и на море. По-късно дори станахме законни собственици на този апартамент.

На 31-годишна възраст обаче се случи нещо, от което много се страхувах – забременях с третото си дете. Съпругът ми отново трябваше да работи повече, защото аз останах у дома. Така децата растяха, а аз си намерих работа на непълен работен ден, за да помагам финансово.

Най-голямата дъщеря беше трета година в университета, когато ни каза, че иска да се омъжи. Разбира се, трябваше сериозно да се охарчим за сватбата и всичко останало. По-късно им помогнахме за закупуването на апартамент. В крайна сметка ние разбирахме повече от всеки друг, че без лично жилище нормалният семеен живот е труден.

Синът ни също поиска да му помогнем със закупуването на жилище и кола. Тогава бяхме шокирани, но той твърдеше, че обичаме сестра му повече от него. Съпругът ми изтегли нов заем за апартамент, а аз за кола.

Най-малката ни дъщеря никога не ни е молила за нищо. Но знаехме, че и тя трябва да си купи къща, защото не може да делим децата си. За да направим това, отново влязохме в дългове.

На прага на старостта, не усетихме кога съпругът ми се разболя. Трябваше да се грижа за него и бях принудена да напусна работа 2 години преди пенсиониране. След лечението обаче той се оправи и аз въздъхнах с облекчение. През цялото това време никое от децата не посети баща си.

Вижте още: Интересен тест: Какво е моментното ви състояние и какво да направите?

Най-голямата дъщеря каза, че има малко дете и не може да дойде. Синът не го пускали от работа, а най-малката отиде да живее в чужбина след завършване на училище. Така цял живот се грижехме за тях, а те общуваха с нас само когато им давахме пари. Тъжно е да осъзнаем, че със съпруга ми останахме напълно сами и децата са неблагодарни.

loading...