Майка ми отмъкна апартамента, който баба обеща на мен!

Въпросът за наследството винаги е напрегнат. Това не зависи от това дали завещателят е разполагал с големи финансови активи или на практика не е имал нищо. Дори един апартамент би предизвикал много спорове и недоволство сред роднините, които биха могли да го получат. Такъв е и този случай.

С баба ми бяхме неразделни. Мама, както винаги, беше заета с някое ново гадже: след като баща ми напусна семейството, личният й живот не се подобри. Но това не ме интересуваше, защото какво по-интересно от разходката с баба и безкрайните й интересни истории. Не успях да се сприятеля с никого, така че всеки уикенд и празници прекарвахме заедно.

Бях доволна от ситуацията. От баба си се научих да се събуждам рано и да планирам деня си. Тя ми помогна да повиша самочувствието си и ме убеди, че ще имам най-красивия и добър съпруг. Училището не беше най-важното, както и отношението на съучениците. Обичах баба и я възприемах повече като приятелка, а не само като по-възрастен и мъдър човек.

Но времето минаваше и аз пораснах. Появиха се първите тийнейджърски грижи, първата любов, подготовка за изпити. Не се виждах с баба ми толкова често, но няколко пъти в месеца все пак се отбивах да я видя. Тя не спираше да ме хвали и обеща да напусна апартамента, ако си намеря годеник.

Когато станаха на 20 години, отпразнувахме рождения ми ден с цялото семейство. Настоях и баба да присъства. Тя танцуваше много добре и успяваше да разсмее всички. Следващият й тост отново беше за апартамента. Мама само сви рамене: „Ти си домакинята и прави каквото искаш. Аз имам къде да живея.“

На 23 се ожених, тъй като вече бях бременна. Аз и съпругът ми и до днес се обичаме безумно. Но в началото беше наистина трудно. Трябваше да наемем апартамент с малко дете. Като цяло ежедневието беше потискащо, както и заради липсата на пари. Мама не можеше да помогне и всъщност не искаше. Тя ме посъветва да си взема детегледачка. Баба ми, макар и не много млада, понякога оставаше с внучката си.

Когато финансовото ни положение се подобри малко се преместихме в по-добър апартамент. След няколко месеца разбрах, че отново съм бременна. Дъщеря ми беше вече на 5 години и няма да повярвате, но тя ми помогна да се справя с всичко. Собствената ми майка обаче не участваше в отглеждането на внуците си.

Преди шест месеца баба ми почина. Дори не разбрах за смъртта й веднага, бях заета с домакински задължения. Но ясно си спомних за последния й подарък за мен: апартамента, в който прекарах почти цялото си детство. Този апартамент беше много по-голям от този, в който живеем сега. Имаше само един проблем. Баба ми не успя да остави завещание.

И тогава собствената ми майка ме разочарова. Тя просто избра да забрави обещанията, които баба ми ми беше дала за апартамента. Ако няма завещание, значи няма и апартамент. Буквално за една седмица тя подреди апартамента и го даде под наем.

Всичките ми опити за диалог бяха незабавно отхвърлени. Мама настоява, че тя е единствената наследница, а баба ми не е говорила сериозно. Самата аз няма къде да живея. В края на краищата голяма част от парите ни отиват за наема, а децата растат и всеки ден се нуждаем от повече пари.

Вижте още: Билкови чайове при запек

Не съм сигурна, че с майка ми ще останем в добри отношения. Дори не съм сигурна, че ще продължим да общуваме. Мъжът ми ме успокоява, че ще успеем да се справим. Не мога да повярвам, че майка ми постъпи така с единствената си дъщеря.

Всъщност ситуацията е доста тъжна. Знаейки за последната воля на баба ми, майка ми би могла да я изпълни, освен това по този начин щеше да помогне на собствената си дъщеря. Но по закон нищо не може да се направи.

Може би мама ще промени решението си и ще разбере, че греши.