НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Пропилени младини

Пропилени младини

Пропилени младини - неусетно станах на 56 и съм сама
Пропилени младини

Пропилях младините си и сега живея със старата си майка

Как да не паднете духом, когато живеете сами с възрастната си майка? Възможно ли е да запазите позитивното си отношение към света?

Колко странен е животът. Обръщам се назад и не разбирам къде е избягало времето. Преди седмица навърших 56 години и вместо празнично настроение ме обзе меланхолия. Припомних си за отминалите пропилени младини.

Нямам си никого, който да ми се обади или да ме посети. Остана само мама, така че живеем заедно, подкрепяме се. Когато и нея вече я няма, не мога да си представя какво ще правя. Тя вече е над 80. Но се справя добре. Въпреки че здравето не се подобрява с годините, тя все още може да излиза сама на двора и това е добре.

Аз самата се пенсионирах преди 5 години. Но все пак работя, иначе парите не ни стигат за нищо. Така че трябва да работя усилено до последно.

Някои хора нямат жилище, роднини, нямат пари. Ние живеем спокойно. Вечер сядаме да плетем и гледаме любимите си програми по телевизията. През почивните дни организираме събирания със съседи, ако те не са заети, слушаме какво се случва по света. Някои ще разкажат как синът на Катя заминал в чужбина, други – как племенницата на Мария се е оженила. Слушам и преживявам всичко това. Така че съм наситена с впечатления.

Вижте още: Тиквички с извара

Ясно е, че децата не са мои, а животът е на някой друг. Но какъв е смисълът да скърбим постоянно за пропиляното време? Живея, както мога. Радвам се, когато животът на другите е по-добър. Моля се на Бог и му благодаря, че колкото и неприятности да са ми се случили през годините, той не ме изоставя.