Грижи за възрастните родители трябва да полагаме задължително. Всички, които имат живи родители, които живеят наблизо са истински късметлии.

Какво да кажем, когато са далеч и са болни? А когато имате само един жив родител?

Поради натоварено ежедневие или други причини, при повечето от нас възниква въпрос: Да ги вземем при себе си или да наемем човек, който да се грижи за тях?

Моите родители също живеят далеч. С годините те не стават по-млади и по-здрави. Планирам да ги взема при себе си. Докато те активно се съпротивляват и ме уверяват, че могат да се грижат за себе си.

Те просто не знаят, че любезният съсед, който им почисти снега и оправи телевизора, получи пари от мен за това.

Дори не подозират, че социалната работничка, която освен задълженията си им мие подовете, прозорците и прави дребни ремонти, също е получила пари за това.

Нека не знаят и живеят отделно, докато имат сили.

Единственото ми притеснение е, че с всяка година преместването им на ново място става все по-трудно. Е, съвестта ме измъчва, че непознати се грижат за възрастните ми родители.

Моята съседка успя да убеди възрастната си майка да се премести при нея. И те започнаха да живеят заедно.

Ето какво ми разказа тя за съвместния им живот.

„Съвестта ми вече не ме измъчва. Но чувствам ли се по-спокойна?

Животът ми се превърна в борба за свобода. Нямах такава липса на свобода, дори когато децата бяха малки. Мама изисква да съм винаги у дома. Трябва да напусна работа и да съм с нея.

Постоянно лъжа и се оправдавам, когато излизам от вкъщи за известно време. Сякаш отново попаднах в детството под пълния контрол на майка си. Изглежда, че напротив, имам малко дете, което не иска да остане с бавачката.

Мама периодично ми напомня, че аз самата съм поискала да се премести при мен.

Вижте още: Какво е истинското щастие?

Напомня ми, че като дете тя също ме е глезила. Но все пак ме изпрати на детска градина, без да се замисли. Готова съм да й наема медицинска сестра и да дам повече от половината от заплатата си за нейните услуги. Но тя не иска.

Трябва да съм твърда с майка си и да отстоявам своето. Правя го, но постоянно изпитвам вина.“

Дълг на всеки е да се грижи за възрастните родители, колкото и да упорстват, че могат сами.