Животът след 60 години изглежда не особено лесен. Понякога, обаче, просто ви се иска да повярвате в чудо и да започнете всичко от нулата. Възможно ли е?

Но опитите ми да бъде щастлива бяха неуспешни.

Наскоро навърших 60 години. Ще кажете, че вече съм мъдра жена, но все още правя глупави грешки.

Като цяло, ще започна от самото начало. Дълго време живеех с дъщеря ми в просторен 2-стаен апартамент.

Чаках я да се ожени, но този момент така и не настъпи, докато дъщеря ми не навърши 29 години. Най-накрая доведе мъж вкъщи. Те просто искаха да подпишат без пищна сватба.

Димитър нямаше собствено жилище и се премести при нас. Имаше достатъчно място за всички и аз много се радвах, защото дъщеря ми вече не е сама. Скоро Димитър получи повишение и дъщеря ми реши да работи на непълен работен ден.

Продължих да работя на пазара, продавайки продукти. Колкото и бедно да живеехме, вкъщи винаги имаше какво да се сложи на масата. Освен това, се появи Димитър, който изкарваше добри пари. Но всичко започна да рухва. Зетът се прибра мрачен една вечер и каза, че заради пандемията в неговата компания започнали съкращения и той бил един от съкратените.

Разбрах, че без моята помощ те няма да могат да се справят. Намерих си друга работа на непълно работно време, бях заета по цял ден и се прибирах само да спя. Зетът се опитваше да си намери работа, а дъщеря ми се държеше сякаш всичко е наред.

Времето минаваше, но животът не се промени, докато не ми се случи необичайна ситуация. На пазара, където продавах имаше един мъж, който често ми казваше, че не живея за себе си, а за дъщеря ми и зет ми. Той ми предложи да заживеем заедно. На стари години реших да рискувам и се съгласих. Вярно е, че не съм мислила до какво може да доведе това.

Започнахме да живеем заедно и животът ми стана по-лош, отколкото беше. Поех ролята на прислужница, която трябваше да поддържа къщата в идеална чистота и да готви всякакви вкусотии. Междувременно Александър се излежаваше на дивана и ме командваше.

Търпението ми се изчерпа, когато внукът на Александър дойде да ни посети. Момчето е на 5 години, много е придирчиво и взискателно като дядо си. Цели 2 седмици трябваше да го гледам, защото Александър просто пренебрегна присъствието му у дома.

Вижте още: Повече търпение: Не можете да мълчите?

Когато детето си тръгна, разбрах, че трябва да се върна у дома. Осъзнах, че на моята възраст не можеш да правиш такива необмислени действия. Животът след 60 години не може да се промени за един миг. Трябва да помислите два пъти, преди да вземете такива сериозни решения като съжителство с непознат.

Понякога човек се ръководи не от здравия разум, а от чувствата. За съжаление никой не гарантира, че рискувайки, със сигурност ще бъдете доволни от резултата. Надявам се, когато се върна у дома да успея да подобря отношенията със семейството си.