Завиждам на сестра ми за живота, който живее. Тя веднага се премести в Италия след сватбата. Имат собствена къща и кола. Всяка година прекарват семейната си ваканция на море. Но моята съдба се разви по различен начин.

Родителите ни не са богати хора. Татко е учител, а мама е медицинска сестра. Сестра ми беше добра ученичка и се записа в университет. Там тя срещна Влади. Баба му е италианка и те отидоха при нея.

След колежа аз също се омъжих. Живеем под наем и имаме малък син. Не виждам никакви перспективи и изобщо не знам какво да правя по-нататък, в каква посока да се движа. Детето расте, а животът става все по-скъп.

Завиждам на сестра ми. Тя има пари, кола, собствено жилище. А аз едва свързвам двата края. Ако тя не се беше преместила в Италия, може би нямаше да мисля така, щях да се примиря с живота, който живея. Наскоро сестра ми дойде да ни посети, за да се запознаем с дъщеря й.

Тя иска да се преместим при нея. Тук няма какво да правим и целият живот е пред нас. Родителите ни са против, тъй като вече не са на възраст да променят, каквото и да било в живота им.

В началото няма да е лесно, трябва да научим езика, да си намерим работа. Знам, че сестра ми ни желае само доброто и иска нашето семейство да живее добре. Бих опаковала куфара си още веднага, но съпругът ми не споделя моя оптимизъм.

Вижте още: Той вече не е мъжът, в който се влюбих

Той смята, че родителите му са прави. Между другото, тъстовете вече са пенсионери и все още ходят на работа, защото пенсията не им стига. Аз не искам такова бъдеще. И ако нищо не се промени, след 30 години ще сме на тяхно място. Съпругът ми е патриот, казва, че е по-добре да живееш в бедност, но на собствена земя – горд и упорит човек. Не иска да ме разбере. Аз искам по-добър живот не само за себе си, но и за сина ни.