Не искам деца и никога не съм обичала децата. Да остана насаме с малко дете е истински кошмар за мен.

Моята приятелка роди, докато беше студентка и раждането беше много трудно. Едва я спасиха, така че можете да си представите какви спомени има сега. Освен това, тя ги сподели с мен и аз за пореден път се уверих, че съм взела правилното решение.

След като завърших университет, получих престижна работа, където се запознах с бъдещия си съпруг.

Още на втората среща му казах, че не искам деца. Той просто се изсмя в отговор. Сигурно си помисли, че се шегувам. Когато обаче се оженихме, той знаеше моята позиция по въпроса. Заедно сме от 6 години и той знае, че ако иска наследник, ще е без мое участие. Разбира се, той не иска да ме загуби заради едно дете. Казах на майка ми да не очаква внуци от нас. Тя сви рамене и само каза, че в семейството няма деца. След това, си отдъхнах спокойно, защото съпругът и майка ми ме подкрепиха. Забравих, обаче, за свекървата.

Не знам как да й кажа, че няма да има внуци. Майката на съпруга ми постоянно ми напомня за възрастта ми, сякаш времето ми изтича. Въпреки че не ми оказва голям натиск, тя не пропуска възможността да ми напомни, че вече иска да си играе с внука си. Наскоро започнахме да строим къща в покрайнините на града. Свекървата беше много щастлива, защото на чист въздух детето ще расте по-щастливо и здраво, отколкото в задушния апартамент.

Вижте още: Отношения между бивши съпрузи

Тя е много красива жена, държи се добре с мен, но съпругът ми е нейният единствен син. Ясно е, че все още сме млади, освен това мъжете могат да станат родители на 40 и 50 години. Ако той наистина иска да има деца, може да има с друга. Определено няма да раждам. Но той не е разстроен от решението ми и не иска да ме напусне. Жалко е, че свекървата чака внуци, а аз съм пречка за осъществяването на нейната мечта. Не знам как да й кажа, че докато синът й е с мен, той няма да има деца.

Не дължа на никого нищо и няма да жертвам живота и здравето си за щастието на другите.