Синът ми е мързелив. Може би и аз съм допринесла за това, защото винаги съм правила всичко вместо него. Много исках той да прекара детството си без излишни грижи и проблеми.

Съпругът ми и аз сме живели цял живот в малък двустаен апартамент, в който отгледахме единствения ни син.

Той завърши университет и си намери работа в IT сферата. Но след 6 месеца внезапно загубих съпруга си.

Синът ми се запозна с Ана. След няколко месеца реши да й предложи брак. Признавам, че бях против. Казах на сина си да помисли добре за бъдещето си.

Не случайно родителите често съветват децата първо да се опознаят по-добре и едва тогава да създадат семейство.

Обзети от всепоглъщаща любов, младите не винаги мислят за това какъв ще бъде общият им живот. Да живееш под един покрив с друг човек не е толкова лесно. Розовите очила падат и се разкрива реалност, която не всеки харесва.

Той ми каза, че сватба ще има. Разбира се, помогнах му с организацията. Аз и съпругът ми спестявахме за сватбен подарък дълго време, така че дойде и неговият ред. Но какво да кажем за апартамента?

Семейството на Ана живееше в малък едностаен апартамент. А синът ми и аз живеехме заедно. Имам едностаен апартамент на другия край на града, който бях дала под наем.

След сватбата младите се преместиха да живеят в него. Апартаментът е малък, но реновиран и уютен.

Отначало се чувахме по телефона и само те ми идваха на гости. Винаги имаха някакви извинения да не им отида на гости.

Веднъж реших да ги посетя без предупреждение. Отвори ми Ана, сънена и по нощница. Изглеждаше някак уморена и болна. Когато ме видя, остана безмълвна.

Синът ми също се изненада от неочакваното посещение. Апартаментът буквално миришеше на мухъл, коридорът беше осеян с някакви боклуци. Синът ми беше облечен в скъсана тениска и шорти, играеше компютърни игри.

Честно казано наоколо беше толкова мръсно, че дори не исках да си събувам обувките. Не разпознах апартамента си. В кухнята цареше пълен хаос: планини от немити съдове, непрани пердета, остатъци от храна на масата. Забелязах, че душът в банята е счупен и ужасна плака се бе натрупала по крановете, сякаш никога не са били мити.

Паркета в хола беше надраскан. Бях толкова ядосана, че исках да им се развикам и веднага да ги изгоня от апартамента. Но се сдържах, поех дълбоко въздух и казах:

„Ще дойда утре. Ако заваря апартамента отново в това състояние, ще изхвърчите оттук. Живея с минимални средства и не искам нищо от вас. И вие си позволявате това!“

Гледаха ме мълчаливо, със сведени очи.

Вижте още: Не искам да бъда майка

Пристигнах рано сутринта на следващия ден, както обещах. Синът ми е мързелив, но явно си беше взел поука. И двамата бяха спретнато облечени и апартаментът беше чист. Честно казано, дори не очаквах промените да бъдат толкова драстични и очевидни.

Всичко беше на мястото си, нямаше нито едно петънце по пода. От кухнята се разнасяше аромат на прясно приготвена закуска. Говорихме си дълго, седнали на масата. Синът и снахата ми поискаха прошка и обещаха, че това няма да се повтори. Помолиха ме да не ги гоня.

Разбира се, че им простих! Всеки греши. Искрено се надявам, че са си взели поука. Започнаха да ме канят да ги посещавам по-често. Вече всеки месец ми помагат финансово. Срам ме е, но не отказвам.