Да съобщите лоша новина не е лесна задача. Трудно е преди всичко от морална гледна точка.

Родена съм в добро семейство с любящи родители. Малко по малко баща ми изгради собствена верига магазини.

Детството ми беше повече от щастливо. Много от връстниците ми нямаха моя късмет.

Единственият проблем беше, че аз бях най-дебелото момиче в класа. Всички знаете как това се отразява на самочувствието и социалния живот на момичетата.

В университета отношението към мен беше по-добро. Но момичетата никога не ме канеха да ходя на партита с тях, а момчетата ме избягваха.

В края на четвъртата година се появи един младеж в живота ми. Разхождахме се в парка. Там вървяхме мълчаливо по обраслите пътеки и само се усмихвахме от време на време. Шест месеца по-късно се разделихме, но той, изглежда, дори не го забеляза.

На 26 години се запознах с Владимир. Хубав, висок, красив мъж, който очевидно е имал много момичета преди мен, но на кого му пука. Братовчедка ми ни запозна и аз й бях много благодарна за това. С Владимир бързо разбрахме, че сме създадени един за друг и шест месеца по-късно се оженихме.

Татко беше особено доволен от зет си. Веднага го уреди на добър пост.

Съпругът ми се оказа добър работник и му потръгна много добре.

Братовчедка ми често ни идваше на гости. Дори сме ходили четиримата на почивка – братовчедка ми, нейния приятел, аз и съпругът ми.

Дори си направих няколко пластични процедури.

Изминаха няколко години оттогава. Реших да отпразнувам рождения си ден с малко гости, на добро място, вкусна храна, музика на живо и известен музикант. Всичко беше перфектно. По едно време телефонът ми звънна. Номерът беше неизвестен и отидох на тихо място, за да чуя гласа на обаждащия се.

Момиче, което се представи като Елена. С уверен глас тя ми каза, че очаква дете от съпруга ми. Това не беше шега или измама. Тя ми разказа всичко – къде, кога и при какви обстоятелства. Тя дори знаеше как изглеждам.

Съпругът ми винаги закъсняваше от работа или беше в чести командировки.

Празникът ми беше съсипан. Когато родителите ми видяха в какво състояние съм, ме заведоха в задната стаичка и ме попитаха какво става. Разказах им всичко. Гостите си тръгнаха, а съпругът ми изчезна. Не отговаряше на телефона, не беше и у дома.

На следващия ден той дойде с букет цветя. Каза, че всичко е истина, но вече е напуснал тази жена. Тя не означавала нищо за него. Той каза, че обича само мен и ще се бори за нашата любов. Той дори спомена фамилията й. Вече я бях чувала.

Това беше най-добрата приятелка на Вероника, моята братовчедка.

Вижте още: Синът ми е мързелив. Снахата още повече

Татко обеща, че разводът ще бъде финансово „безболезнен“. Този мъж няма да има нищо общо със семейството ни повече.

Вечерта отидох при Вероника. Тя знаеше за всичко за бременната любовница на съпруга ми. Не могла да ми каже, защото й било трудно.

Не казах на татко нищо за братовчедка ми. Той също е под стрес. Но вече не общувам с нея.

На нея съм обидена повече, отколкото на Владимир. Ние, жените, винаги трябва да се подкрепяме. Защо избра приятелката си вместо мен?