Бременната ми дъщеря няма жилище. Ще й помогна, с каквото мога, за да си стъпи на краката.

Синът ми вече е самостоятелен и се справя сам в живота. Но дъщеря ми все още се нуждае от моята помощ.

Наскоро тя се омъжи и забременя така че скоро ще ставам баба.

На 47 години съм и с дъщеря ми живеем заедно в едностаен апартамент. Синът ми замина в чужбина и се опитва да устрои живота си там. Разведена съм, така че има достатъчно място за двете. Майка ми е на 68, татко отдавна е на небето и тя също живее в едностаен апартамент.

Има си приятел, мъж на нейната възраст. Той остава при нея няколко дни, а след това си тръгва. Той е от друг град, казва, че е силно привързан към семейството на дъщеря си и не иска да ги напуска.

Дъщеря ми се омъжи за добър мъж, който живее в общежитие. Те очакват дете, но нямат собствено жилище.

Обадих се на майка си и й предложих да дойде да живее при мен, а младите да се нанесат в нейния апартамент. Но за моя изненада тя категорично отказа! Заяви, че е свикнала да живее сама и няма да се мести никъде.

Не издържах и отново се обадих на майка си. Казах й, че след като не иска да се мести, аз ще отида при нея. Дали тя го иска или не, няма значение. Защото не съм безразлична към съдбата на бременната ми дъщеря.

Вижте още: Останах на село при родителите си

Живея с нея от няколко седмици. Естествено, тя изобщо не ми говори. Отношенията й с дъщеря ми също се влошиха. Опитвам се да й обясня, че внучка й не е виновна за нищо, това е само мое решение. И тя заслужава да живее нормален живот, да изгради семейство. Като цяло атмосферата у дома е доста токсична.

Непрекъснато спорим за апартамента. В крайна сметка, аз също имам право да живея в него и ако се наложи ще отида при адвокат.

Не знам защо майка ми не иска да помогнем на дъщеря ми.

Какво мислите за това и дали е било правилно решението на тази жена да даде апартамента си на дъщеря си, и в същото време да се „премести“ при собствената си майка?