НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Семейство и семейни отношения: една истинска история

Семейство и семейни отношения: една истинска история

0
Грижата за близките ни понякога се приема за даденост
Семейство и семейни отношения: една истинска история

Грижата за близките ни остава недооценена понякога. Как да се справим с подобни ситуации?

Семейството и семейните отношения са фундаментални за нашия живот. В името на близките сме готови да се жертваме. Понякога, обаче, роднините го приемат за даденост и абсолютно не оценяват усилията ни.

Когато синът ми беше на 5 години, съпругът ми ни напусна. Семейството и семейните отношения престанаха да го интересуват и аз не го задържах. По това време живеехме с майка ми в нашия двустаен апартамент.

10 години по-късно, заради тежко заболяване, майка ми почина. Когато синът ми стана на 23 години каза, че иска да се ожени. Разбира се, младите нямаше къде да живеят. Затова те останаха при мен.

Вече бях пенсионерка и мислех как мога да съм им полезна. Реших да си потърся работа като бавачка.

Но не се интересувах от почасова работа, а като бавачка с квартира. Исках синът ми да може напълно да се установи в нашия апартамент. Нещо повече, много скоро разбрах, че ще ставам баба.

Няколко години живях с доста богато семейство. Дори отидох на почивка в чужбина, да не говорим за добрата заплата, която ми плащаха всеки месец.

Така минаха 10 години от живота ми. Исках да спестя достатъчно пари, за да си купя малък едностаен апартамент и да спра да работя. С малки стъпки вървях към тази цел.

Виждах внука си няколко пъти в годината. Синът и снахата се нуждаеха от човек, на когото да оставят детето. Но не можех да си позволя това, защото непрекъснато работех.

Дойде дългоочакваният момент. Докато се занимавах с документите, трябваше да живея някъде. Върнах се в апартамента, където изобщо не се чувствах като у дома си.

Вижте още: Омръзна ми да издържам съпруга си

Близките ми почти всеки ден ме питаха как стоят нещата с апартамента и кога ще се изнеса. Чувствах постоянно напрежение и осъзнах, че съм излишна. Тръгнах си след месец. Снаха ми не спираше да ме упреква, че съм прекарала толкова години в отглеждането на чужди деца. Но тя забравя, че съм направила всичко това, за да имат собствено жилище.

Скоро снахата отново забременя. Сега тя звъни и ме моли да й помагам, когато роди. Но няма да го направя. Те се сещат за мен, когато имат нужда. А аз съм им нужна само като бавачка. Съжалявам, че семейните ни отношения се объркаха, но няма да позволя да ме експлоатират по този начин!

Грижата за близките ни не бива да се приема за даденост.