Възрастовата разлика между мен и жена ми е много голяма. С течение на времето това започна да си проличава още повече.

Но дори в днешно време все още се смята, че двойките, в които съпругата е по-възрастна, са обречени.

След 3 месеца ще стана на 30. Жена ми е на 52 години. Запознахме се, когато бях на 19. Просто се влюбих в нея. За щастие, тя също се влюби в мен. И двамата бяхме сами и не дължахме нищо на никого. Бързо взех решението да се преместя при нея.

Бях толкова погълнат от чувствата си, че не обърнах внимание на предупрежденията на близките ми. Сега не съм сигурен, че съм постъпил правилно тогава.

Оженихме се след една година. Година по-късно се роди нашето дете. Бях щастлив. Намерих си работа и издържах семейството си. Но когато се прибирах у дома, трябваше да помагам на жена ми и да си играя с бебето.

С течение на времето започнах все повече да забелязвам възрастовата разлика между нас. Различни сме и по характер. Промених се, а тя не особено. Вече не ми е толкова комфортно с нея, както преди. Освен това, се чувствам като дете до нея. Сякаш тя ми е майка, а не жена.

Дори няма нужда да говоря за интимност. Въпреки че все още е красива за мен, външният й вид далеч не е същият, какъвто беше, когато се запознахме. И самата тя не търси близост с мен. Явно не я интересува.

На всичкото отгоре започнах да мисля за бъдещето. След година аз ще съм на 31, а тя на 53. Година по-късно аз ще съм на 32, а тя на 54. Какво ще се случи по-нататък, не знам.

Вижте още: Снаха от село

Жена ми усеща настроението ми. Напоследък непрекъснато споменава какъв късметлия съм с нея и че никога няма да срещна друга като нея. Не споря, но това не прави нещата по-лесни. Тя казва, че трябва да спасим семейството си заради детето.

Не съм сигурен, че самият аз се движа в правилната посока. Обичам жена си, но характерът й понякога е много труден. Не виждам друг изход освен да се разведем.

Всъщност нямах опит с връзките преди жена ми, така че не съм сигурен за решението си. Вече не знам какво да правя.