По-големите деца автоматично поемат някои от родителските ангажименти. Те помагат в домакинството, остават с по-малките братя и сестри и се грижат за тях.
По-голямо дете неволно поема важни отговорности и с течение на времето те могат да го преследват през целия му живот.
Такъв е случат и с Мария. Тя има две сестри и един брат. Чувството за дълг към родителите, които успяха да й осигурят образование, не я напусна. Щом стъпи на краката си, веднага започна да помага на по-малките си сестри и брат.
Сега тя работи в международна компания и печели достатъчно, за да се издържа и да продължава да помага на сестрите и брат си.
Когато навърши 32 години, тя срещна Иван. Заживяха заедно. Всичко вървеше добре, освен постоянните обаждания и появата на роднини с молба за финансова помощ.
Иван не беше съгласен съпругата му непрекъснато да се грижи и помага на вече порасналите си роднини.
Тя знаеше, че той е прав. Сестра й и брат й вече имат семейства. Защо трябва да се държи като родител, когато не е?
Тя се канеше да спре всяка помощ, когато изведнъж брат й се разведе. И тъй като, нямаше къде да живее, тя временно го настани при нея. Съпругът й не одобри решението й, но не каза нищо. Година по-късно той разбра, че тя плаща за построяването на къща за брат й. Тогава търпението му свърши.
Той си събра нещата и си тръгна. Ожени се за друга жена, а Мария остана сама с нуждите на близките си.
Тя навърши 42 години. Без да създаде собствено семейство, тя все още помагаше на сестрите и брат си. Понякога помагаше и за племенниците. Водеше ги със себе си на море и ги подкрепяше по всякакъв възможен начин. Сякаш е тяхна баба.
Вижте още: Защо реших да стана втора съпруга?
Наскоро се озова в болница. Тя прекара повече от седмица там, но никой не я посети. Разочарована и натъжена набра номера на една от сестрите си.
Сестра й започна да се оправдава, но Мария не я изслуша. Тя затвори и взе окончателното решение отсега нататък да живее само за себе си.
Къде е границата между дълга и доброволната помощ на по-големите деца в семейството?
