НАЧАЛО ЛЮБОПИТНО За едни – дар от съдбата, за други – проклятие

За едни – дар от съдбата, за други – проклятие

0
Дарбата да лекуваш - една истинска история
За едни - дар от съдбата, за други - проклятие

Дарбата да лекуваш и виждаш определени неща не е за всеки. Това е историята на едно момиче, чийто живот повече няма да бъде същият.

Нужно ли е човек да знае това, което е известно само на висшите сили? И истина ли е всичко това?

Когато Алина беше на 19 години, тя беше приета в болница за операция. И, докато тя лежеше в безсъзнание, сънува странен сън. Сякаш възрастна жена се приближи до нея и я хвана за ръката. Алина много ясно усети грубата кожа по дланта си. Жената й каза нещо, но Алина не запомни какво точно.

Операцията беше успешна и момичето се възстанови много бързо. За щастие оставаше още месец до занятията в университета. Тя се върна у дома при родителите си и започна да се разхожда по улицата. Всичко беше както обикновено, докато Алина не срещна съседа. Той беше много възрастен човек, който сякаш е живял в този двор цяла вечност и нищо не може да наруши този ред на нещата.

Алина присви очи, поздрави го, но не можеше да разбере какво се случва. Тя погледна съседа си, но лицето му беше размазано. Алина потърка очи, но нищо не се промени. След кратък разговор тя побърза да се прибере и да си сложи капки за очи.

Това не се случваше с останалите хора. Това уплаши Алина, но тя реши просто да го игнорира. В крайна сметка тя виждаше само един човек по този начин. На следващия ден съседът беше напуснал този свят. Алина беше шокирана, но не каза нищо на никого. Така или иначе нямаше да повярват.

След известно време Алина започна да забелязва и други хора по улиците със замъглени лица.

Коя беше жената от съня? След онзи сън, започнаха да се случват тези неща. Така че, имаше някаква връзка. Тя посети болницата, където лежеше. Не знаеше какво и кого да попита, но нещо й подсказваше, че трябва да се върне тук. Умореното момиче седна на пейката и погледна снимките на лекарите на стената отсреща. Сред мъжете и жените в бели престилки тя разпозна жената от съня си.

На рецепцията й казаха, че съвсем скоро лекарката е напуснала този свят. Била талантлив хирург и спасила много животи. Тогава Алина поиска адреса й, под претекст, че иска да благодари поне на близките за спасения й чичо (което тя, разбира се, си измисли).

Когато позвъни на вратата на апартамента, й отвори жена в халат. След разговор Алина разбра, че това е дъщерята на лекарката.

Алина й разказа за съня си.

Дъщерята кимна с разбиране. Отиде в съседната стая и се върна с плик.

“Значи това е за теб” – каза тя. – Знаех, че рано или късно ще дойдеш. И трябва да ти благодаря много. Така или иначе не бях подходяща за ролята. Дарбата да лекуваш не е за всеки.

Вижте още: Защо получаваме това, което не искаме?

Алина отвори плика и започна да чете:

„Скъпа непозната,

Знам, че няма да е лесно и много съжалявам, че всичко се получи така. Предадох ти моята дарба. Мисля, че вече си разбрала за какво става въпрос. Този дар е тежко бреме и не всеки може да го носи, затова избрах теб. Ще можеш да помагаш на хората. Ще разбереш това, когато му дойде времето. Ако четеш това, значи вече ме няма. Изпълних дълга си и мога да продължа. Сега е твоят ред”.

Алина не можа да се съвземе след прочетеното дълго време. Това означава, че нейната предшественица е използвала този дар, за да спасява хората. Тя е виждала кой от пациентите й се нуждае най-много от нейната помощ и го е оперирала веднага. Така тя е имала най-добрите показатели сред лекарите.

“Между другото, какво следваш?” – попита дъщерята на лекарката Алина.

„Следвам медицина“ – отговори Алина.

Подарък на съдбата ли е или жестока шега? Може ли човек да усети приближаването на фатални събития или всичко това е измислица?