НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Цел и смисъл в живота: една трогателна история

Цел и смисъл в живота: една трогателна история

0
Загубата на дете е нещо непреодолимо за цял живот
Цел и смисъл в живота: една трогателна история

Загубата на дете не може да се преодолее цял живот. Ние обаче вярваме, че има изход от всяка ситуация.

Някой ще каже, че в такива случаи на помощ се притичат роднините. Но в действителност човек не винаги намира сили да живее. Най-често той става отшелник и се оттегля от външния свят.

“Наскоро се преместихме в къща. Съпругът ми е композитор. Той отдавна мечтае да пише музиката си в хармония с природата. И много исках малките ни деца да прекарват повече време на открито.

Имахме голям късмет с нашите съседи, те ни посрещнаха радушно и ни разказаха за всичко, което се случва в района. Но имаше една жена, която дори не пожела да ни поздрави. Къщата й е встрани от пътя и изглежда много разхвърляна. Самата тя се облича в някакви парцали и не говори с никого.

Моята съседка Мария ми каза, че старицата е станала такава преди 13 години. Съпругът и дъщеря й се прибирали към вкъщи. Мъжът шофирал, но в един момент загубил контрол и се ударил в камион.

Жената не била на себе си, отблъснала всички. Хората просто се страхуват да се приближат до нея и често шепнат зад гърба й, наричайки я вещица.

Но видях нещо повече в очите й. Струваше ми се, че тя все още се нуждае от подкрепа и грижи.

Често си мислех за странната съседка. Един ден се засякохме на улицата. Този ден бях решила да отида на работа рано. Старицата вървеше срещу мен с букет маргаритки в ръце. Веднага се сетих за баба си, която просто обожаваше тези цветя. Помислих си: „Зъл и бездушен човек не може да обича тези красиви цветя. Може би съседите грешат?” Исках да я опозная.

На следващия ден реших да й занеса свеж букет от маргаритки. Когато се приближих до къщата, видях съседката на прозореца. Усмихнах й се, но тя моментално дръпна пердето. Оставих букета на прага й и написах бележка: „Баба ми ми казваше, че маргаритките символизират светлина и чистота“.

Когато дърпаше пердето, забелязах портрет на Бетовен, който висеше на стената. Това е любимият композитор на съпруга ми и имаме много негови плочи у дома. Мислех, че мога да дам на жената една от тях. Съпругът ми подкрепи идеята ми и на следващия ден отново отидох при съседката.

Почуках уверено на вратата и казах: „Съжалявам, че ви безпокоя. Донесох ви нещо, което определено ще ви хареса! ” Жената открехна леко вратата и ме погледна. Когато погледът й се спусна към ръцете ми, изражението й се промени и тя отвори вратата още малко.

Забелязах портрета на Бетовен на стената ви. Мислех, че бихте искали да слушате това – казах плахо и й подадох плочата. Тя каза: „Ще те пусна вътре. Само моля, не казвай на никого, че си била тук.”

Когато влязох в къщата, бях шокирана от това, което видях. Озовах се в чисто и уютно жилище. В ъгъла имаше пиано, а върху него ваза с маргаритки и голяма снимка в рамка. На нея имаше мъж с малко момиченце на ръце.

Вижте още: Защо реших да стана втора съпруга?

“Беше ми по-лесно да създам образа на луда старица, така че хората да странят от мен. Понякога те не знаят къде е границата и навлизат в личното ти пространство. Но никой не може да помогне при загубата на дете. В един миг станах и вдовица, и майка, която загуби единственото си дете“, каза тя и отиде до пианото.

Тя продължи: „Дъщеря ми обичаше да й свиря на пиано. Най-много й допадаше „Лунна соната“ на Бетовен, след което ми подаряваше маргаритки. Оттогава не съм свирила на пианото.”

Започнах често да посещавам съседката си. Поканих я у дома. Съпругът ми дълго време свири на пиано любимите ни композиции. Тогава тя поиска да седне на пианото. Изсвири точно тази лунна соната. Накрая й подарих букет от маргаритки и жената каза: „Баба ти е била права, благодаря ти“.