НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Харесва ми да съм домакиня

Харесва ми да съм домакиня

0
Домакиня съм и с радост се грижа за семейството ми
Харесва ми да съм домакиня

Домакиня съм и това ми харесва. Доволна съм от живота си.

Успехът за всеки човек е различен. Някой смята, че най-важното е да спечели възможно най-много пари. Друг ще каже, че самореализацията е най-важна. А за трети е достатъчна грижата за семейството.

Имам съпруг, три деца и котка. Поддържам реда в цялата къща сама. Не се оплаквам. Денят ми започва в 06:00 часа. Приготвям закуска за цялото семейство, като се съобразявам с предпочитанията на всеки член от семейството. Най-големият син не яде овесени ядки, дъщерята е алергична, а най-малкият обича само палачинки. Когато всички се нахранят, изпращам съпруга си на работа, а децата на училище.

Докато никой не е вкъщи, се залавям с почистването. Единият ден почиствам кухнята, на следващия – хола и т.н. Всичко в шкафовете е в перфектен ред. Всички продукти в хладилника са свежи. Веднъж съпругът ми предложи да наеме икономка. Но не искам друг човек да влиза в кухнята ми.

През уикенда съставям менюто за следващата седмица. След това, правя списък за пазаруване. Аз и съпругът ми отиваме в супермаркета, където избирам само най-доброто за семейството си.

Когато цялото семейство се навечеря измивам чиниите, почиствам кухнята и цялото семейство излиза на разходка. Децата се забавляват сред природата – това им помага да заспят по-бързо. Лягам след всички останали. Но това не ме притеснява, защото най-важното за мен е грижата за семейството. Децата и съпругът ми са добре нахранени и къщата е подредена.

Единственият човек, който не харесва това, е майка ми. Според нея, животът на домакиня няма смисъл. Самата тя е на 65 години. Ходи на работа и се гордее с това. Гордее се и със сестра ми.

Вижте още: Права и задължения на по-големите братя и сестри

Тя също е омъжена и има дете. Но за разлика от мен, тя прекарва цялото време на работа, докато детето е у дома. Няма време да приготви прясна храна за семейството си. На всички майка ми разказва за успялата си дъщеря. А аз съм неудачницата.

Според майка ми това, с което се занимавам не е истинска работа. Човек трябва да се реализира в дадена професия. Само по този начин може да постигне успех. Домакиня съм и нямам нужда от нищо друго. Въпреки това, думите на майка ми всеки път ме обиждат.