Вече съм стара и ми е трудно да се справям сама. Децата ми звънят веднъж в месеца и идват много рядко.

Цял живот се опитвате да дадете най-доброто от себе си във всички сфери от живота. Но когато настъпи тази възраст, когато цялата ви глава е посипана с бели косми, кой ще се сети за вас?

Без значение дали причината е във възпитанието, лошо отношение към собствените деца или характер. Всеки ден виждаме самотни, безполезни стари хора. Защо никой не им помага? В края на краищата пенсията им е нищожна. А лекарствата са скъпи.

Децата ми се обаждат веднъж месечно. Може би дори по-рядко. Отгледах ги сама: баща им постоянно отсъстваше, почти никога не беше у дома. Имахме пари, но все пак семейството не беше непълно.

Дъщеря ми започна да излиза с момчета, още докато беше в гимназията. След това, замина да учи в друг град и вече не можех да й кажа нищо.

Синът е по-малък. Като дете момчетата постоянно го обиждаха заради наднорменото му тегло. След това, когато дойде периодът на юношеството, той страдаше от акне и се затвори в себе си още повече. Започна работа като програмист, поне изкарва добри пари.

Когато му се роди дете, отново имаше нужда от мен. Снахата не работеше, просто обикаляше салоните за красота и се срещаше с приятелите си. Бог да я благослови, поне насочи моето момче в правилната посока. Той не може да бъде сам.

Внукът порасна и беше изпратен в частно училище. Вече нямаха нужда от мен.

Дъщерята се омъжи рано и веднага роди близнаци. Дори и без да завърши обучението си в института, тя се премести да живее при съпруга си. Говорим по телефона, но тя идва много рядко и винаги без децата. Виждам внуците си само на снимки в социалните мрежи.

Във финансово отношение животът на дъщеря ми не е толкова розов, но тя е боец ​​и прави всичко, за да бъде семейството й добре. Но тя спря да обича съпруга си. Напоследък се чуваме много рядко за няколко минути.

Вижте още: Имам връзка с женен мъж и не искам да се разделя с него

Вече съм стара. Трудно ми е да се справя с домакинските задължения, да не говорим за почистването. Няма кой да ми помогне за покупките от магазина. Пенсията е много малка, но все пак успявам да си купя храна. Децата не ми помагат, въпреки че имам нужда от много малко.

Опитайте се да разчитате само на себе си. Децата, разбира се, са голяма радост и трябва да ги възпитате да бъдат достойни хора. Но не разчитайте на помощ от тяхна страна. В този живот сме сами. Особено, когато не ни остава много време за живеене.