Реших да родя, въпреки че на тази възраст останах сама. Бащата на детето се отказа от връзката веднага щом му съобщих новината.

На 44 години съм и съм бременна. Озовах се на кръстопът и не знам какво да правя.

Година преди да се запозная с Мишо, се разведох със съпруга ми. Разводът беше мирен, без излишни скандали и обиди. Разбрахме отдавна, че е по-добре да се разделим. Просто бяхме свикнали прекалено един с друг и не се решавахме на тази стъпка. Но това беше неизбежно.

След раздялата ме обхвана ужасна депресия. Никога досега не съм се чувствала толкова самотна. Запознанството ми с Мишо буквално ме спаси. Сякаш имах шанс да започна живота си от нулата и бях безкрайно щастлива!

Нашите отношения се развиха бързо. 2 седмици след като се срещнахме, решихме да заживеем заедно. След шест месеца връзка семейството му ме наричаше снаха. Вярвах, че най-накрая съм намерила човека, с когото искам да остареем заедно и да споделим всички радости и скърби.

Когато разбрах, че съм бременна, нямах никакво съмнение, че искам да задържа това дете, въпреки че на тази възраст това решение означава голям риск.

Невъзможно е да се предаде с думи разочарованието, което изпитах, когато Мишо каза, че не иска да раждам. След като научих резултата от теста, не чаках да се върне от работа, а веднага му се обадих, за да му съобщя добрата новина. Той просто отговори, че това не е част от плановете му и затвори. Така и не се върна у дома тази вечер.

Вижте още: Липсата на внимание кара свекърва да унищожи семейството на сина си

Още тогава стана ясно, че няма смисъл да продължа тази връзка. Как да живея с мъж, осъзнавайки, че той не иска да бъде нито баща, нито съпруг? След няколко дни се разделихме.

Сега съм напълно объркана. Усещането за самота се върна с още по-голяма сила. Може би едно дете би могло да ме измъкне от това, но справедливо ли е спрямо него? Отглеждането на дете без баща е огромна отговорност и не съм сигурна дали мога да се справя. И все пак реших да родя и да се грижа сама за него.